No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 33

прагята сва-вӣри
тӣртха-пда прия-шрав

хӯта ива ме шӣгхра
даршана ти четаси

прагята – така възпявайки; сва-вӣри – неговите дейности; тӣртха-пда – Богът, чиито лотосови нозе са източникът на всички добродетели или святост; прия-шрав – приятни за ухото; хӯта – повикан; ива – точно като; ме – мен; шӣгхрам – много скоро; даршанам – зрение; ти – се появява; четаси – на трона на сърцето.

Върховният Бог Шрӣ Ка, разказите за чието величие и дейности радват слуха, веднага се появява на трона на сърцето ми, сякаш призован от песните, с които възхвалявам святите му дейности.

Абсолютната Божествена Личност не се различава от трансценденталното си име, форма, забавления и от свързаните с тях звукови вибрации. Щом чистите предани се потопят в чисто предано служене, като слушат, възпяват и помнят името, славата и дейностите на Бога, Той веднага се появява пред трансценденталните им очи, отразявайки се в огледалото на сърцето им чрез духовна „телевизионна връзка“. Така чистият предан, който е свързан с Бога чрез любовно трансцендентално служене, може постоянно да усеща присъствието му. На всеки му е приятно да слуша похвали за себе си – това е естествената психология на индивида. Тази склонност е природно заложена у човека. Богът не прави изключение от това правило, защото и Той като нас е индивидуална личност. Психологическите особености на индивидуалните души отразяват психологията на Абсолютния Бог. Единствената разлика е, че Богът е най-великата от всички личности и е абсолютен във всичките си дейности. Няма нищо удивително, че Богът обича, когато го възхваляват чистите предани. Той е абсолютен и затова може да се появи в образа на тази възхвала; този образ не се различава от него. Шрӣла Нрада възпява славата на Бога не за да спечели нещо за себе си, а защото възхвалата на Бога е тъждествена с Бога. Чрез трансценденталното пеене Нрада Муни просто усеща присъствието на Бога.

« Previous Next »