ТЕКСТ 17
ити при валгу-вичитра-джалпаи
са снтвайитвчюта-митра-сӯта
анвдравад дашита угра-дханв
капи-дхваджо гуру-путра ратхена
ити – така; прим – на скъпата; валгу – нежни; вичитра – различни; джалпаи – със словата; са – той; снтвайитв – удовлетворявайки; ачюта-митра-сӯта – Арджуна, когото безпогрешният Бог водил като негов приятел и колесничар; анвдрават – последва; дашита – защитен от кавача; угра-дханв – въоръжен със страшни оръжия; капи-дхваджа – Арджуна; гуру-путрам – синът на учителя по военно изкуство; ратхена – качвайки се на колесницата.
Така Арджуна, който бе воден от непогрешимия Бог, негов приятел и колесничар, успокои с думите си скъпата си съпруга. След това облече доспехите си и взе в ръце страшни оръжия. Той се качи на колесницата си и се впусна по следите на Ашваттхм, сина на учителя, който му бе предал военната наука.