ТЕКСТ 18
там патанта са вилакя дӯрт
кумра-ходвигна-ман ратхена
пардрават пра-парӣпсур урв
вад-гама рудра-бхад ятх ка
там – него; патантам – приближавайки се с бясна скорост; са – той; вилакя – виждайки; дӯрт – в далечината; кумра-х – убиецът на принцовете; удвигна-ман – с разтревожен ум; ратхена – на колесницата; пардрават – избяга; пра – живот; парӣпсу – за да запази; урвм – с голяма скорост; ват-гамам – и като побягна; рудра-бхат – от страх от Шива; ятх – както; ка – Брахм (или арка – Сӯря).
Когато Ашваттхм, убиецът на принцовете, видя в далечината Арджуна да се приближава стремително към него, той като обезумял се метна на колесницата си и препусна, за да спаси живота си, както Брахм бяга в страх от Шива.
В зависимост от начина, по който прочетем последната дума на последния стих – ка или арка, – тя може да се отнася за две различни събития, споменати в Пурите. Ка означава Брахм, който веднъж бил съблазнен от красотата на дъщеря си и тръгнал след нея, а това вбесило Шива и той нападнал Брахм с тризъбеца си. Брахмджӣ побягнал от страх за живота си. Що се отнася до думата арка, тя се споменава във Вмана Пура. Имало един демон на име Видюнмлӣ, който бил получил блестящ летателен апарат от чисто злато. Когато летял с него в противофаза на слънцето, заради сиянието му нощта се превръщала в ден. Това разгневило слънчевия бог и с изпепеляващите си лъчи той стопил апарата. Това пък накарало Шива да изпадне в ярост. Шива нападнал слънчевия бог, който отначало се опитал да се спаси с бягство, но накрая паднал при Кшӣ (Врасӣ), след което мястото станало известно като Лолрка.