ТЕКСТ 23

В Бхагавад-гӣт Богът казва, че този, който се отдаде в лотосовите му нозе, може да се освободи от клопката на невежеството. Ка е като слънцето, а м, материалното битие, е като мрака. Там, където се появява слънчевата светлина, тъмнината, т.е. невежеството, веднага изчезва. В този стих се предлага най-доброто средство за освобождаване на света от невежеството. Тук Богът е наречен изначалната Божествена Личност. Той дава началото на всички останали Божествени Личности. Всепроникващият Бог Виу е пълна част, т.е. експанзия на Бог Ка. Богът се разпространява в неизброими Божествени форми и живи същества, а също и в различните си енергии. Но Шрӣ Ка е изначалният предвечен Бог, от когото произлиза всичко. Всепроникващият аспект на Бога, който може да бъде усетен в проявения свят, също е частично проявление на Бога. Следователно Той включва в себе си и Парамтм. Той е Абсолютната Божествена Личност. Той няма нищо общо с действията и противодействията в материалното проявление, защото е далеч отвъд материалното творение. Мракът е противоположността на слънцето, следователно съществуването му зависи от слънцето, но в самото слънце няма и следа от мрак. Както слънцето е изпълнено само със светлина, така Абсолютната Божествена Личност, която е отвъд материалното битие, е изпълнена с блаженство. Богът е изпълнен не само с блаженство, но и с трансцендентално многообразие. Трансцендентното съвсем не е статично, а е изпълнено с динамично многообразие. Богът се отличава от материалната природа, която е изградена от сложните съчетания на трите проявления. Той е парама, властелин. Следователно Той е абсолютен. Той притежава многообразни енергии и чрез тях сътворява, проявява, поддържа и разрушава материалния свят. Но в собствената му обител всичко е вечно и абсолютно. Светът не се управлява от самите енергии, нито от упълномощените посредници, а от всемогъщия повелител на тези енергии.