ТЕКСТ 25
татхя чватрас те
бхуво бхра-джихӣра
свн чнаня-бхвнм
анудхня чсакт
татх – така; аям – това; ча – и; аватра – инкарнация; те – твоя; бхува – на материалния свят; бхра – товар; джихӣра – за да отстраниш; свнм – на приятелите; ча ананя-бхвнм – и на чистите предани; анудхня – за да помнят постоянно; ча – и; асакт – напълно удовлетворени.
Като се въплъщаваш в инкарнации, Ти идваш в този свят, за да облекчиш товара му и да облагодетелстваш приятелите си, особено тези, които напълно са Ти се отдали и са потънали в съзерцание върху теб.
На пръв поглед изглежда, че Богът е пристрастен към преданите си. Всички са свързани с него и Той се отнася към всички еднакво, но въпреки това е особено благосклонен към близките си и към преданите. Богът е баща на всички. Никой не може да му бъде баща или син. Роднините и близките му са неговите предани. Това са трансценденталните забавления на Бога. Те нямат нищо общо със светските представи за роднинство, бащинство и т.н. Както вече казахме, Богът е отвъд проявленията на материалната природа, затова в роднинските му отношения, които възникват в преданото служене, няма нищо материално.