No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 4

бхакти-йогена манаси
самяк праихите 'мале

апашят пуруа пӯра
м ча тад-апшраям

бхакти – предано служене; йогена – чрез процеса на свързване; манаси – в ума; самяк – съвършено; праихите – използван и установен в; амале – без никаква материя; апашят – видя; пуруам – Божествената Личност; пӯрам – абсолютна; мм – енергия; ча – също; тат – негова; апшраям – напълно подчинена.

Той съсредоточи ума си, като го свърза по съвършен начин с преданото служене (бхакти йога), в което няма и следа от материализъм, и видя Абсолютната Божествена Личност заедно с винаги подчинената ѝ външна енергия.

Абсолютната Истина може да бъде видяна съвършено само чрез свързващия процес на преданото служене. Това се твърди и в Бхагавад-гӣт. Човек може да осъзнае Абсолютната Истина и Божествената Личност съвършено само чрез процеса на преданото служене. А с това съвършено знание може да влезе в царството на Бога. Несъвършеното осъзнаване на Абсолюта, т.е. осъзнаването само на частичните му проявления – безличностния Брахман или локализираната Парамтм, – не дава възможност на никого да достигне царството на Бога. Шрӣ Нрада посъветвал Шрӣла Всадева да се потопи в трансцендентална медитация върху Божествената Личност и дейностите ѝ. Шрӣла Всадева не обръщал внимание на сиянието Брахман, защото това виждане не е абсолютно. Абсолютно виждане означава да видим Бога като личност, както се потвърждава в Бхагавад-гӣт (7.19): всудева сарвам ити. В Упаниадите също се казва, че Всудева, Божествената Личност, е покрит от златистата сияеща завеса на безличностния Брахман (хирамайена птреа) и когато по милостта на Бога тя се отдръпне, човек може да види истинския лик на Абсолюта. Тук за Абсолюта се говори като за пуруа, личност. Абсолютната личност на Бога се споменава в много ведически писания, а Бхагавад-гӣт потвърждава, че пуруа е вечната и изначална личност. Абсолютната Божествена Личност е съвършената личност. Върховната Личност притежава многообразни енергии, най-важни от които са вътрешната, външната и междинната. Енергията, за която се говори тук, е външната енергия, както ще стане ясно от описанията на въздействието ѝ. Вътрешната енергия съпътства Абсолютната Личност както лунната светлина съпътства луната. Външната енергия може да се сравни с мрака, защото държи живите същества в мрака на невежеството. Думата апшраям предполага, че тази енергия на Бога му е напълно подчинена. Вътрешната енергия, т.е. висшата енергия, също се нарича м, но тя е духовна м, т.е. енергия, която се проявява в духовните владения. Когато човек потърси убежище при вътрешната енергия, мракът на материалното невежество веднага се разпръсква. Дори личностите, които са тмрма, потопени в транс, приемат убежище при м, вътрешната енергия. Преданото служене, бхакти йога, е функция на вътрешната енергия, затова в него няма място за низшата материална енергия, както в блестящото духовно сияние няма място за мрака. Вътрешната енергия е по-висша дори от духовното блаженство, което човек може да получи от опознаването на безличностния Брахман. В Бхагавад-гӣт се казва, че сиянието на безличностния Брахман също е еманация на Абсолютната Божествена Личност, Шрӣ Ка. Както ще бъде обяснено в следващите шлоки, парама-пуруа не може да бъде никой друг, освен Шрӣ Ка.

« Previous Next »