ТЕКСТ 4
бхакти-йогена манаси
самяк праихите 'мале
апашят пуруа пӯра
м ча тад-апшраям
бхакти – предано служене; йогена – чрез процеса на свързване; манаси – в ума; самяк – съвършено; праихите – използван и установен в; амале – без никаква материя; апашят – видя; пуруам – Божествената Личност; пӯрам – абсолютна; мм – енергия; ча – също; тат – негова; апшраям – напълно подчинена.
Той съсредоточи ума си, като го свърза по съвършен начин с преданото служене (бхакти йога), в което няма и следа от материализъм, и видя Абсолютната Божествена Личност заедно с винаги подчинената ѝ външна енергия.
Абсолютната Истина може да бъде видяна съвършено само чрез свързващия процес на преданото служене. Това се твърди и в Бхагавад-гӣт. Човек може да осъзнае Абсолютната Истина и Божествената Личност съвършено само чрез процеса на преданото служене. А с това съвършено знание може да влезе в царството на Бога. Несъвършеното осъзнаване на Абсолюта, т.е. осъзнаването само на частичните му проявления – безличностния Брахман или локализираната Парамтм, – не дава възможност на никого да достигне царството на Бога. Шрӣ Нрада посъветвал Шрӣла Всадева да се потопи в трансцендентална медитация върху Божествената Личност и дейностите ѝ. Шрӣла Всадева не обръщал внимание на сиянието Брахман, защото това виждане не е абсолютно. Абсолютно виждане означава да видим Бога като личност, както се потвърждава в Бхагавад-гӣт (7.19): всудева сарвам ити. В Упаниадите също се казва, че Всудева, Божествената Личност, е покрит от златистата сияеща завеса на безличностния Брахман (хирамайена птреа) и когато по милостта на Бога тя се отдръпне, човек може да види истинския лик на Абсолюта. Тук за Абсолюта се говори като за пуруа, личност. Абсолютната личност на Бога се споменава в много ведически писания, а Бхагавад-гӣт потвърждава, че пуруа е вечната и изначална личност. Абсолютната Божествена Личност е съвършената личност. Върховната Личност притежава многообразни енергии, най-важни от които са вътрешната, външната и междинната. Енергията, за която се говори тук, е външната енергия, както ще стане ясно от описанията на въздействието ѝ. Вътрешната енергия съпътства Абсолютната Личност както лунната светлина съпътства луната. Външната енергия може да се сравни с мрака, защото държи живите същества в мрака на невежеството. Думата апшраям предполага, че тази енергия на Бога му е напълно подчинена. Вътрешната енергия, т.е. висшата енергия, също се нарича м, но тя е духовна м, т.е. енергия, която се проявява в духовните владения. Когато човек потърси убежище при вътрешната енергия, мракът на материалното невежество веднага се разпръсква. Дори личностите, които са тмрма, потопени в транс, приемат убежище при м, вътрешната енергия. Преданото служене, бхакти йога, е функция на вътрешната енергия, затова в него няма място за низшата материална енергия, както в блестящото духовно сияние няма място за мрака. Вътрешната енергия е по-висша дори от духовното блаженство, което човек може да получи от опознаването на безличностния Брахман. В Бхагавад-гӣт се казва, че сиянието на безличностния Брахман също е еманация на Абсолютната Божествена Личност, Шрӣ Ка. Както ще бъде обяснено в следващите шлоки, парама-пуруа не може да бъде никой друг, освен Шрӣ Ка.