ТЕКСТ 43

Когато довели Ашваттхм при Драупадӣ, тя решила, че е недопустимо да задържат един брхмаа като престъпник и да го водят при нея в такъв вид, особено когато този брхмаа е син на учител.

Когато Арджуна пленявал Ашваттхм, той много добре знаел, че Ашваттхм е син на Дрочря. Ка също знаел това, но и двамата се отнесли с него като с убиец, без да обръщат внимание на това, че е син на брхмаа. Според свещените писания един наставник или духовен учител може да бъде изоставен, ако се покаже недостоен да заема положението на гуру, духовен учител. Един гуру е наричан още чря – човек, който е усвоил същината на шстрите и помага на учениците си да изберат своя път. Ашваттхм пренебрегнал задълженията си на брхмаа (учител) и затова заслужавал да не бъде смятан повече за издигнат брхмаа. Като вземем предвид това, ще видим, че Бог Шрӣ Ка и Арджуна справедливо осъдили Ашваттхм. Но една добра жена, каквато била Драупадӣ, приема това от гледна точка не на шстрите, а на съществуващите обичаи. По обичай Ашваттхм бил почитан наравно с баща си, защото обикновените хора от сантименталност приемат сина на брхмаа за истински брхмаа. В действителност нещата стоят съвсем иначе. За брхмаа трябва да бъде смятан този, който притежава необходимите качества, а не просто този, който е син на брхмаа.

Но въпреки това Драупадӣ искала веднага да освободят Ашваттхм. Тази проява на доброта била съвсем естествена. Това означава, че преданите на Бога могат да изтърпят всякакви изпитания, но никога няма да затаят у себе си неприязън към другите, дори към враговете си. Това е присъщо на чистите предани.