No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 17

брахма-теджо-винирмуктаир
тмаджаи саха ка
прабхимукха кам
идам ха птх сатӣ

брахма-теджа – лъчението на брахмстрата; винирмуктаи – спасени от; тма-джаи – заедно със синовете ѝ; саха – със; ка – Драупадӣ; праа – отправяйки се; абхимукхам – към; кам– на Бог Ка; идам – това; ха – каза; птх – Кунтӣ; сатӣ – добродетелна и отдадена на Бога.

Спасени от лъчението на брахмстрата, добродетелната и отдадена на Бога Кунтӣ, петимата ѝ синове и Драупадӣ се обърнаха към Бог Ка, когато Той вече потегляше към дома си.

Тук Кунтӣ е наречена сатӣ, добродетелна, заради чистата ѝ преданост към Бог Шрӣ Ка. По-нататък ще бъдат изложени молитвите ѝ към Бог Ка, в които тя разкрива сърцето си. Добродетелните предани на Бога не се обръщат към никое друго живо същество или полубог, дори да се намират в беда. Това било отличителна черта на цялото семейство на Павите. Те не знаели никой друг, освен Ка, затова Богът винаги бил готов да направи всичко, за да им помогне, независимо от обстоятелствата. Такава е трансценденталната природа на Бога. Той откликва на доверието на предания. Затова човек трябва да търси помощ не при несъвършените живи същества или полубоговете, а да се обърне към Бог Ка, който може да спаси преданите си. Възвишените предани никога не молят Бога за помощ, Той сам им я дава с радост.

« Previous Next »