ТЕКСТ 21

По безпричинната и безкрайната си милост Богът, който е непостижим чрез материални средства, слиза на земята такъв, какъвто е, за да дари чистите си предани с изключителното си благоволение и да ограничи властта на демоничните хора. Царица Кунтӣ предпочита тази инкарнация (аватра) на Бог Ка пред всички други, защото в този си облик Той е по-достъпен. В инкарнацията си като Рма Той останал царски син през целия си живот, но когато дошъл като Ка, макар че бил царски син, напуснал дома на истинските си родители (цар Васудева и царица Девакӣ) веднага след появяването си и се преместил в скута на Яшодмйӣ, за да играе ролята на обикновено пастирче в благословената Враджабхӯми, осветена от детските му забавления. Затова Бог Ка е по-милостив от Бог Рма. Несъмнено Той бил много добър и към брата на Кунтӣ Васудева и към семейството му. Ако Той не бе станал син на Васудева и Девакӣ, царица Кунтӣ нямаше да може да го нарича свой племенник и да се обръща към него с майчинска обич. Но Нанда и Яшод били по-щастливи, защото можели да се наслаждават на детските забавления на Бога, които са по-привлекателни от всичките му други забавления. Няма нищо, което може да се сравни с детските забавления на Бога, показани във Враджабхӯми. Техен първообраз са вечните му развлечения в изначалната Калока, която в Брахма сахит се описва като чинтмаи-дхма. Бог Шрӣ Ка слязъл във Враджабхӯми с всичките си трансцендентални принадлежности и обкръжение. Затова Шрӣ Чайтаня Махпрабху твърди, че никой не е по-щастлив от жителите на Враджабхӯми, и най-вече от пастирките, които отдали за удоволствието на Бога всичко, което имали. Забавленията му с Нанда и Яшод, с пастирите и особено с малките пастирчетата и кравите са причина Той да бъде наричан Говинда. Като Говинда, Бог Ка е особено благоразположен към брхмаите и кравите, с което показва, че благополучието на човечеството зависи най-вече от брахминската култура и закрилата на кравите. Бог Ка не може да бъде удовлетворен, ако тези неща липсват.