ТЕКСТ 22
нама пакаджа-нбхя
нама пакаджа-млине
нама пакаджа-нетря
намас те пакаджгхрайе
нама – най-смирени почитания; пакаджа-нбхя – на Бога, чийто корем е вдлъбнат по средата като лотосов цвят; нама – почитания; пакаджа-млине – този, който винаги е окичен с гирлянд от лотосови цветове; нама – почитания; пакаджа-нетря – този, чийто поглед е хладен и свеж като лотосов цвят; нама те – почтително се покланям пред теб; пакаджа-агхрайе – на теб, чиито стъпала са белязани със знака на лотоса (и затова се казва, че имаш лотосови нозе).
О, Господи, отдавам Ти най-смирените си почитания. О, Господи, на корема Ти има вдлъбнатина, подобна на лотосов цвят; Ти винаги си окичен с гирлянди от лотоси, погледът Ти е хладен и свеж като лотосов цвят, а стъпалата Ти са белязани със знака на лотоса.
По духовното тяло на Божествената Личност има символични знаци, които го отличават от всички останали тела. Тези знаци са присъщи само на тялото на Бога. Богът може да изглежда като един от нас, но Той винаги се откроява с особените знаци по тялото си. Шрӣматӣ Кунтӣ била жена и затова смятала себе си за недостойна да види Бога, защото жените, шӯдрите (работниците) и двиджа-бандху, пропадналите потомци на трите висши касти, не притежават необходимата интелигентност, за да могат да разберат трансценденталните въпроси, свързани с духовното име, слава, принадлежности и форми на Върховната Абсолютна Истина и всичко останало, отнасящо се до нея. Макар че тези хора не са достойни да проникнат в духовните дейности на Бога, те могат да го видят като арч-виграха. В този си облик Той идва в материалния свят, за да дари с благословията си падналите души, сред които са и гореспоменатите жени, шӯдри и двиджа-бандху. Тези паднали души не могат да виждат нищо отвъд пределите на материята, затова Богът милостиво влиза във всяка една от неизброимите вселени като Гарбходака-шйӣ Виу. От подобната на лотос вдлъбнатина в средата на трансценденталния му корем израства стъблото на лотосов цвят, върху който се ражда Брахм, първото живо същество във вселената. Затова Богът е наричан Пакаджанбхи. Бог Пакаджанбхи приема арч-виграха (трансцендентална своя форма), която може да бъде изградена от различни елементи – може да е създадена в ума, може да е направена от дърво, глина, метал, скъпоценни камъни, да е нарисувана с бои или върху пясък и пр. Тези форми на Бога винаги са украсени с гирлянди от лотосови цветове. В храма винаги трябва да цари атмосфера на спокойствие и умиротворение, за да бъдат привлечени разгорещените умове на неотдадените, които вечно са заети с материални спорове. Тези, които са се посветили на медитацията, обожават форма на Бога, създадена от ума. Богът е милостив дори към жените, шӯдрите и двиджа-бандху, ако те се съгласяват да посещават храма и да обожават различните форми на Бога, създадени за тях. Богомолците, които идват в храма, не са идолопоклонници, както твърдят невежите. Всички велики чрии са основавали такива храмове за благото на нискоинтелигентните. Човек не трябва да си мисли, че вече е надраснал равнището на храмовото обожание, докато всъщност си остава не по-добър от шӯдрите и от жените. Първо той трябва да гледа лотосовите нозе на Бога, след това постепенно да вдига погледа си към бедрата, кръста, гърдите и лицето му. Човек не трябва да се осмелява да гледа Бога в лицето, ако не се е научил да съзерцава лотосовите му нозе. Понеже била леля на Бога, Шрӣматӣ Кунтӣ не погледнала първо лотосовите му нозе, за да не го засрами. За да не го поставя в неудобно положение, тя веднага насочила погледа си над лотосовите му нозе, към кръста на Бога, постепенно вдигнала поглед към лицето му, а след това се върнала към лотосовите му нозе. Така с този кръг бил спазен необходимият ред.