ТЕКСТ 28

Кунтӣдевӣ знаела, че Ка не ѝ е нито племенник, нито обикновен потомък на рода на баща ѝ. Тя много добре знаела, че Ка е изначалният Бог, който живее във всички сърца като Парамтм, Свръхдушата. Друго име на аспекта Парамтм на Бога е кла, вечното време. Вечното време е свидетел на всичките ни дейности – и добри, и лоши – и предопределя следствията им. Безсмислено е да твърдим, че не знаем защо и за какво страдаме. Ние може да сме забравили прегрешенията, заради които страдаме сега, но Парамтм е постоянен наш спътник и знае всичко – минало, настояще и бъдеще. И тъй като Бог Ка, или Парамтм, предопределя действията и следствията им, Той е и върховният повелител. Дори тревичка не може да помръдне без разрешението му. Живите същества получават толкова свобода, колкото заслужават, и когато злоупотребят с нея, страдат. Преданите на Бога не злоупотребяват със свободата си, затова са добри синове на Бога. Останалите, които злоупотребяват със свободата си, се излагат на страдания, предопределени от вечната кла. Кла носи на обусловените души както щастие, така и страдание. Всичко е предопределено от вечното време. Както нещастията ни сполетяват, въпреки че не ги желаем, така неочаквано може да ни се усмихне и щастието, защото всичко е предопределено от кла. Следователно никой не е нито приятел, нито враг на Бога. Всички страдат или се наслаждават на това, което им изпраща собствената им съдба. В процеса на обществените взаимоотношения живите същества сами определят съдбата си. Тук всички искат да господстват над материалната природа. По този начин всеки сам изгражда съдбата си, под надзора на Върховния Бог. Той е всепроникващ и затова може да вижда дейностите на всеки. И тъй като Богът няма нито начало, нито край, Той се нарича кла, вечното време.