ТЕКСТ 39
нея шобхияте татра
ятхеднӣ гаддхара
тват-падаир акит бхти
сва-лакаа-вилакитаи
на – не; иям – тази земя на царството ни; шобхияте – ще изглежда красива; татра – тогава; ятх – както е сега; иднӣм – как; гаддхара – о, Ка; тват – твоите; падаи – от нозете; акит – белязана; бхти – изумителна; сва-лакаа – собствените Ти знаци; вилакитаи – от следите.
О, Гаддхара (Ка), сега царството ни е белязано със следите от стъпките Ти и затова е красиво, но когато Ти ни напуснеш, то вече няма да е същото.
Върху стъпалата на Бога има знаци, които го отличават от всички други живи същества. На стъпалата му са изобразени знаме, мълния, пръчка за подкарване на слонове, чадър, лотос, диск и пр. Те се отпечатват в меката прах, когато Богът стъпва по земята. Земята на Хастинпура била белязана с тези знаци, когато Бог Шрӣ Ка бил при Павите, и благодарение на стъпките на Ка царството процъфтявало. Кунтӣдевӣ споменала тези отличителни знаци и се бояла, че щастието ще ги напусне, ако Богът си замине.