ТЕКСТ 52
ятх пакена пакмбха
сура в сурктам
бхӯта-хат татхаиваик
на ягяир мрум архати
ятх – така както; пакена – с калта; пака-амбха – вода, смесена с кал; сура – с вино; в – или; сурктам – замърсяване, причинено от лекия допир с виното; бхӯта-хатм – убиването на животни; татх – като това; ева – несъмнено; екм – човек; на – никога; ягяи – с предписаните жертвоприношения; мрум – да противодействаме; архати – целесъобразно е.
Както е невъзможно да пречистим калната вода, като я прецеждаме през кал, или с вино да измием винената кана, така не можем да унищожим последствията от убиването на хора с жертвоприношения на животни.
Естествено ашвамедха-ягите или гомедха-ягите, жертвоприношенията на коне или бикове, не се извършвали с цел да се убиват самите животни. Бог Чайтаня е казал, че животните, които се принасят в жертва, се подмладяват и получават нов живот. Тези жертвоприношения се извършвали само за да се докаже силата на ведическите химни. Ако химните на Ведите се произнасят и пеят правилно, извършителят на жертвоприношението се освобождава от последствията на греховете си. Но ако церемониите се извършват не по установения ред и от неопитни хора, извършителите на жертвоприношението ще трябва да понесат отговорността за него. В тази епоха на конфликти и лицемерие е невъзможно тези яги да се извършват съвършено, защото няма опитни брхмаи. Махрджа Юдхихира намеква за жертвоприношенията в епохата на Кали. Единственото жертвоприношение, препоръчвано за Кали юга, е въведената от Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху хари-нма-ягя. Но човек не трябва да убива животни заради собственото си наслаждение, а след това да се опитва да отстрани последствията от това с хари-нма-ягя. Преданите на Бога никога не убиват животни заради самите себе си и (както Богът наредил на Арджуна) никога не се отклоняват от изпълняването на дълга си на катрии. И така, всички цели могат да бъдат постигнати, но само ако всички дейности са насочени към изпълнението на волята на Бога. А това е по силите само на преданите.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху осма глава от Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам, наречена „Молитвите на царица Кунтӣ и спасяването на Парӣкит“.