ТЕКСТ 22

Макар че Върховният Бог, Абсолютната Божествена Личност Шрӣ Ка, се отнася еднакво към всички, Той все пак е по-благосклонен към устойчивите си предани, които напълно са му се отдали и не знаят друг защитник и господар. Непоколебимата вяра във Върховния Бог като в защитник, приятел и господар е естественото състояние на вечния живот. По волята на Всемогъщия живото същество е устроено така, че изпитва най-голямо щастие, когато се поставя в състояние на пълна зависимост.

Противоположната склонност води до падение. Живото същество е склонно към падение, защото се заблуждава, че е напълно независим господар на материалния свят. Главната причина за всички проблеми се корени в този лъжлив егоизъм. Човек при всички обстоятелства трябва да се стреми към Бога.

Бог Ка дошъл край смъртния одър на Бхӣмаджӣ, защото той бил твърд предан на Бога. Арджуна имал роднински връзки с Ка, защото му бил братовчед. Но Бхӣма не бил роднина на Бога. Следователно причина за взаимната им привързаност били близките отношения между душата на Бхӣма и Бога. Но тъй като телесното родство е много естествено и доставя голяма радост, Богът е по-доволен, когато го наричат син на Махрджа Нанда, син на Яшод, любим на Рдхрӣ. Тези роднински отношения с Бога са друг аспект на обмяната на любовно служене с него. Бхӣмадева съзнавал сладостта на това трансцендентално настроение и затова обичал да нарича Бога Виджая-сакхе, Пртха-сакхе и пр., а също и Нанда-нандана и Яшод-нандана. Най-добрият начин да установим трансцендентални блажени отношения с Бога, е да се обърнем към него чрез изтъкнатите му предани. Човек не трябва да се опитва да установява взаимоотношенията си направо с Бога – за това е необходим посредник, който е кристалночист и прозрачен и може да го изведе на верния път.