ТЕКСТ 26

Системата от четири касти и четири начина на живот, както е замислена от самия Бог (Бхагавад-гӣт, 4.13), е предназначена да ускори развиването на трансценденталните качества у човека, за да може той постепенно да осъзнае духовната си същност, да започне да действа в съответствие с нея и да се освободи от материалното робство, т.е. от обусловения живот. В почти всички Пури тази система е описана по еднакъв начин, а Бхӣмадева я обяснява по-подробно в Махбхрата, като се започне от шейсетата глава на Шнти-парва.

Варшрама дхарма е предвидена за цивилизования човек, за да го научи как достойно да завърши живота си. Животът, посветен на себепознание, се отличава от живота на низшите животни, които се занимават единствено с ядене, спане, самозащита и размножаване. Бхӣмадева посъветвал всички хора да развият девет качества: 1) да не се гневят, 2) да не лъжат, 3) да раздават богатствата справедливо, 4) да прощават, 5) да зачеват деца само със законната си съпруга, 6) да пазят ума и тялото си чисти, 7) да не се отнасят враждебно към никого, 8) да бъдат скромни и 9) да се грижат за слугите и подчинените си. Един човек не може да бъде наречен цивилизован, ако не притежава гореспоменатите качества; те са предварителното условие за това. Освен тях брхмаите (интелектуалците), управниците, търговците и работниците трябва да развият специални качества, които съответстват на предписаните им дейности, споменати във ведическите писания. Най-важното качество на интелектуалците е да могат да контролират сетивата си. Това стои в основата на нравствеността. Необходимо е да се ограничават половите отношения дори със собствената съпруга; по този начин проблемът с контрола върху раждаемостта ще се реши по един напълно естествен начин. Ако не следва начина на живот, препоръчан във Ведите, интелигентният човек злоупотребява с добрите си качества. За да може да следва този начин на живот, той трябва да изучи много задълбочено ведическите писания, особено Шрӣмад Бхгаватам и Бхагавад-гӣт. А за да може да овладее ведическото знание, трябва да се обърне към някой, който напълно се е отдал на преданото служене и не се занимава с дейности, които са забранени от шстрите. Един човек, който пие и пуши, не може да бъде учител. В съвременната система на образование се взема под внимание само академическата квалификация на учителя и никой не се интересува от моралните му качества и начина му на живот. Резултатът от подобно образование е, че хората използват развития си интелект по неправилен начин.

На катриите, представителите на управниците, настоятелно се препоръчва да дават подаяния, но да не приемат подаяния при никакви обстоятелства. Съвременните държавници с помощта на подписки събират средства за различни политически мероприятия, но на нито една официална церемония не са раздавали подаяния на гражданите. Това е в пълна противоположност с наставленията на шстрите. Управниците трябва да познават шстрите добре, но не за да стават професионални учители. Управляващите никога не трябва да се обявяват за привърженици на ненасилието, защото това ще ги отведе право в ада. Когато на бойното поле Курукетра Арджуна поискал да стане страхливец, който не приема насилието, Ка сурово го упрекнал. Той открито го нарекъл нецивилизован човек за това, че Арджуна искал да приеме обет за ненасилие. Всеки управник трябва да е преминал през много сериозно военно обучение. Президентското кресло не трябва да заемат страхливци само защото са спечелили изборите. В ония времена всички царе били борбени и героични личности. Това означава, че монархията трябва да се поддържа само ако царят преминава през подходящо обучение и знае задълженията си. Царят или президентът не трябва да напускат бойното поле, ако не са ранени от врага. А днешните „царе“ дори не се показват на бойното поле. За сметка на това те много добре умеят да разпалват бойния дух на войниците, залагайки на измисления патриотизъм. Щом управляващата класа се превърне в сбирщина от търговци и работници, целият механизъм на управление рухва.

На вайшите, представителите на търговската класа, се препоръчва преди всичко да пазят кравите. Това осигурява непрекъснато увеличаване на млечните произведения – извара и масло. Грижите за селското стопанство и раздаването на храна са главните задължения на вайшите, които трябва добре да владеят ведическото знание и да са научени да дават подаяния. Вайшите трябва да пазят животните, а катриите трябва да защитават гражданите. Животните не трябва да бъдат убивани. Убиването на животни е присъщо на варварското общество. Селскостопанските произведения, плодовете и млякото са достатъчна и пълноценна храна за човека. Човешкото общество трябва да отделя повече внимание на защитата на животните. Производителната сила на работниците напразно се пропилява в промишлените предприятия. Нито един отрасъл на промишлеността не може да произведе главното, от което се нуждаят хората: ориз, пшеница, зърно, мляко, плодове и зеленчуци. Производството на машини и машинни части задоволява неестествено разрасналите се потребности на хората с големи банкови сметки и оставя хиляди други гладни и неудовлетворени. Не такъв трябва да бъде моделът на цивилизацията.

Шӯдрите като класа не притежават развит интелект и затова не трябва да им се предоставя независимост. Тяхно задължение е да служат всеотдайно на трите по-висши подразделения на обществото. Шӯдрите могат да получат всичко, от което се нуждаят, просто като служат на по-висшите класи. Специално се подчертава, че шӯдрите не трябва да трупат пари. Щом съберат малко пари, те ще ги пръснат за всякакви греховни дейности: за пиянство, наслаждение с жени и хазарт. Употребата на алкохол, сексът и хазартът показват, че човечеството пропада и качествата на хората са по-низши и от качествата на шӯдрите. Висшите касти трябва да се грижат за шӯдрите и да им дават износените си дрехи. Шӯдрите не трябва да напускат господарите си, когато те остареят, а господарите винаги трябва да се грижат слугите им да са удовлетворени във всяко едно отношение. Преди началото на всяко жертвоприношение шӯдрите трябва да получават достатъчно количество храна и дрехи. В тази епоха се организират разточителни церемонии, за които се харчат милиони, но на бедните работници никога не са се раздавали храна, средства, дрехи и пр. по същия разточителен начин. Затова те са неудовлетворени и предизвикват размирици.

Може да се каже, че варите са класификация на хората според различните видове дейности, а шрама дхарма е постепенният им напредък по пътя на себепознанието. Те са взаимносвързани и зависими. Основната цел на шрама дхарма е да пробуди у човека знанието и да го научи на непривързаност. Брахмачрӣ-шрамът дава на желаещия да поеме този път най-основните познания. В този шрам той научава, че материалният свят не е истинският дом на живото същество. Обусловените души, които се намират в материалното робство, са пленници на материята, затова крайната цел на живота трябва да бъде себепознанието. Цялата система шрама дхарма е призвана да развие у човека непривързаност. Този, който не е успял да развие този дух на отречение, може да започне семеен живот, но пак в дух на отречение. А този, който е постигнал пълна непривързаност, в името на висшето духовно познание веднага може да приеме четвъртата степен – живота в отречение – и да живее само от подаяния, да не трупа богатство, а да удовлетворява само най-насъщните си потребности. Семейният живот е предназначен за тези, които са привързани към материалния живот, а степените внапрастха и саннса са за тези, които не са привързани към него. Брахмачрӣ-шрамът е предназначен за обучението както на привързаните, така и на непривързаните.