ТЕКСТ 38
шита-вишикха-хато вишӣра-даша
катаджа-париплута татйино ме
прасабхам абхисасра мад-вадхртха
са бхавату ме бхагавн гатир мукунда
шита – остри; вишикха – стрели; хата – ранен от; вишӣра-даша – разбит щит; катаджа – от раните; париплута – изцапан с кръв; татйина – великият похитител; ме – мой; прасабхам – разгневен; абхисасра – започна да се движи напред; мат-вадха-артхам – за да ме убие; са – Той; бхавату – дано да стане; ме – моя; бхагавн – Божествената Личност; гати – цел; мукунда – този, който дава освобождение.
О, дано Бог Шрӣ Ка, Божествената Личност, който дава освобождение, стане крайна цел на всичките ми стремежи. На бойното поле Той ме нападна заради раните, които му нанесоха острите ми стрели. Щитът му бе разбит на парчета, а тялото му бе обляно в кръвта от раните.
Взаимоотношенията на Бог Ка и Бхӣмадева на бойното поле Курукетра наистина заслужават вниманието ни, защото изглеждало като че ли Бог Шрӣ Ка е пристрастен към Арджуна и враждебно настроен към Бхӣмадева. Но по този начин Богът искал да дари Бхӣмадева с особеното си благоволение, защото той бил велик негов предан. Най-удивителното в тези отношения е това, че един предан може да удовлетвори Бога, като приеме ролята на негов враг. Богът е абсолютен, затова може да приема служенето на чистите си предани, дори ако те играят ролята на негови врагове. Върховният Бог не може да има врагове, нито пък тези, които се наричат негови врагове, могат да му причинят някакво зло, защото Той е аджита, непобедим. Но въпреки това Той изпитва удоволствие, когато негов чист предан му нанася удари като на враг или го укорява, смятайки се за по-висш от него, въпреки че никой не може да е по-висш от Бога. Такива са някои от трансценденталните отношения между преданите и Бога. А тези, които не знаят нищо за чистото предано служене, не могат да проникнат в загадката им. Бхӣмадева приел ролята на храбър воин и умишлено пронизвал тялото на Бога със стрели, за да мислят обикновените хора, че Богът е ранен. Всъщност всичко това се правело с цел да бъдат заблудени неотдадените. Абсолютното духовно тяло не може да бъде наранено и преданите не могат да станат врагове на Бога. Ако не беше така, Бхӣмадева нямаше да иска същият този Бог да стане крайна цел на живота му. Ако Бхӣмадева беше враг на Бога, Бог Ка щеше да го унищожи дори без да си помръдва пръста. Нямаше да е необходимо да се появява пред него целия в кръв и рани. Но Той направил това, защото воинът предан искал да види трансценденталната прелест на Бога, украсен от рани, нанесени му от чист предан. Това е начин за обмяна на трансцендентална раса, т.е. отношения между Бога и слугата му. Тези отношения носят слава както на Бога, така и на предания. Богът бил толкова разярен, че Арджуна дори го възпирал, когато Той се бил устремил към Бхӣмадева, но въпреки това Богът се втурнал към Бхӣмадева така, както любимият отива при любимата си, без да обръща внимание на никакви препятствия. Изглеждало като че ли Той възнамерява да убие Бхӣмадева, но всъщност Той искал да го удовлетвори, защото Бхӣма бил велик предан. Богът е спасител на всички обусловени души. Имперсоналистите искат от него освобождение и Той ги възнаграждава според стремежите им. Но тук Бхӣмадева иска да види Бога в личностния му аспект. Към това се стремят всички чисти предани.