ТЕКСТ 43
сӯта увча
ка ева бхагавати
мано-вг-ди-вттибхи
тманй тмнам вешя
со 'нташвса упрамат
сӯта увча – Сӯта Госвмӣ каза; ке – Бог Ка, Върховната Божествена Личност; евам – единствено; бхагавати – на него; мана – с ума; вк – думите; ди – зрение; вттибхи – дейности; тмани – на Свръхдушата; тмнам – живото същество; вешя – слял се с; са – той; анта-швса – вдишване; упрамат – замлъкна.
Сӯта Госвмӣ каза: Така с думите си, с мислите си, със зрението и с делата си Бхӣмадева потъна в Свръхдушата, Бог Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност. После замлъкна и дишането му спря.
Състоянието, което постигнал Бхӣмадева преди да напусне материалното си тяло, се нарича нирвикалпа-самдхи, защото цялото му същество било погълнато от мисли за Бога, а умът му си припомнял различните дейности на Бога. Бхӣма възпявал величието на Бога, с очите си видял пред себе си самия Бог и по този начин всичките му дейности били насочени единствено към Бога. Това е най-висшето равнище на съвършенството, което всеки може да постигне, като отдава предано служене. Преданото служене се състои от девет основни дейности: слушане, възпяване, помнене, служене в лотосовите нозе на Бога, обожаване, отдаване на молитви, изпълняване на заповедите на Бога, приятелство с него и пълно отдаване. Човек може да получи желания резултат с помощта на която и да е от тези дейности или като извършва всички заедно, но трябва да ги следва с постоянство и търпение под ръководството на опитен предан на Бога. Първият процес, слушането, е най-важният от всички; затова слушането на Бхагавад-гӣт, а по-късно и на Шрӣмад Бхгаватам е много съществено за този, който сериозно иска да постигне равнището на Бхӣмадева. Преди да напусне материалното си тяло, човек може да постигне изключителното състояние на Бхӣмадева, дори и Бог Ка да не присъства лично. Словата му в Бхагавад-гӣт или в Шрӣмад Бхгаватам са тъждествени с него. Те са звукови въплъщения на Бога и човек може да се възползва от тях, за да стане достоен да се издигне до равнището на Шрӣ Бхӣмадева, който бил един от осемте Васу. Всички – и хора, и животни – рано или късно ще трябва да умрат. Но този, който умира като Бхӣмадева, постига съвършенството, а този, който умира по силата на природните закони, умира като животно. Това е разликата между хората и животните. Хората трябва да завършат живота си като Бхӣмадева.