ТЕКСТ 44

Проникването или потъването на живото същество в безкрайната вечност на Върховния Абсолют означава то да се върне в истинския си дом. Всички живи същества са съставни и неотделими частици от Абсолютната Божествена Личност, затова между тях и Бога съществува вечна връзка като между слуги и господар. Както машинните части обслужват цялата машина, така неотделимите частици на Бога служат на него. Всяка една част, отстранена от общия механизъм, загубва значението си. По същия начин всяка неотделима частица на Бога, която спре да му служи, става безполезна. Живите същества, които се намират в материалния свят, са съставни частици, отделени от върховното цяло, и са загубили значимостта, която имат изначалните неотделими частици. Но вечноосвободените живи същества, които са съединени с висшето цяло, са много повече. За отделените съставни частици поема грижа материалната енергия на Бога, наречена Дург-шакти, или надзирателката в затвора на материалния свят, и те са принудени да водят обусловен живот, подчинен на законите на материалната природа. Когато живото същество осъзнае това, то започва да се опитва да се върне вкъщи, обратно при Бога, и у него се появява стремеж към духовното. Този духовен стремеж се нарича брахма-джигс, търсене на Брахман. Брахма-джигс може да се увенчае с успех благодарение на знанието, отречението и преданото служене на Бога. Гна, знанието, означава да се знае всичко за Брахман, Върховния. Отречението означава отказване от материалните привързаности, а преданото служене е практика, с помощта на която живото същество възстановява изначалното си положение. Живите същества, чиито усилия са се увенчали с успех и които са станали достойни да влязат във владенията на Абсолюта, се наричат гнӣ, йогӣ и бхакти. Гнӣте и йогӣте проникват в безличностното излъчване на Върховния, а бхактите получават достъп до духовните планети, наречени Ваикуха. На тези духовни планети царува Върховният Бог Нряа, а здравите необусловени живи същества живеят там, отдавайки на Бога любовно служене като слуги, приятели, родители и любими. Там необусловените живи същества се наслаждават на свободен живот заедно с Бога, докато имперсоналистите – гнӣ и йогӣ – попадат в безличностното сияние на планетите във Ваикуха. Тези планети се осветяват сами, както слънцето, и сиянието им се нарича брахмаджьоти. То няма граници, а материалният свят е само една незначителна покрита част от същото брахмаджьоти. Това покритие е временно, затова е един вид илюзия.

Бхӣмадева бил чист предан на Бога, затова достигнал една от планетите във Ваикуха, където над необусловените живи същества, които постоянно отдават служене на Бога, Богът царува във вечната си форма на Пртха-сратхи. В отношенията между него и Бхӣмадева намират израз любовта и привързаността, които свързват предания и Бога. Бхӣмадева постоянно помнел Бога в трансценденталния му образ пртха-сратхи, а Богът лично дошъл при него, когато той се готвел да отпътува за трансценденталния свят. Това е най-висшето съвършенство на живота.