ТЕКСТ 12
дравя карма ча клаш ча
свабхво джӣва ева ча
яд-ануграхата санти
на санти яд-упека
дравям – материални елементи; карма – действие; ча – и; кла – време; ча – също; сва-бхва джӣва – живите същества; ева – несъмнено; ча – също; ят – чиято; ануграхата – по милостта на; санти – съществуват; на – не; санти – съществуват; ят-упека – поради пренебрегване.
Човек трябва да знае твърдо, че всички материални компоненти на творението, дейностите, времето, гуите, а също и живите същества, които са създадени, за да се наслаждават на всичко това, съществуват единствено по неговата милост и щом Той престане да се грижи за тях, те престават да съществуват.
Живите същества се наслаждават на материалните елементи, времето, гуите и пр., защото искат да господстват над материалната природа. Но върховният наслаждаващ се е Богът, а предназначението на живите същества е да му помагат в неговите наслаждения и така да участват във всеобщото трансценденталното наслаждение. Наслаждение изпитват и този, който се наслаждава, и този, на когото се наслаждават, но подведени от заблуждаващата енергия, живите същества искат да станат такива наслаждаващи се, какъвто е Богът, макар че не са създадени за такова наслаждение. В Бхагавад-гӣт се казва, че джӣвите (живите същества) принадлежат към висшата енергия на Бога, пар практи. Същото се утвърждава и от Виу Пура. Следователно те никога не могат да бъдат пуруи, преки наслаждаващи се. Затова стремежът на живите същества от материалния свят да се наслаждават не съответства на истинската им природа. Живите същества от духовния свят се намират в своето естествено, чисто състояние и затова участват в наслажденията на Върховния Бог. Под въздействието на природните закони обусловените същества от материалния свят постепенно загубват стремежа си да се наслаждават на плодовете от дейностите си (карма) и тогава заблуждаващата енергия започва да им нашепва, че трябва да се слеят с Бога. Това е последният ѝ капан. Когато по милостта на Бога живото същество се избави и от тази илюзия, то се връща в изначалното си състояние и постига истинско освобождение. За да даде възможност на живите същества да се измъкнат от клопката на материята, Богът създава материалния свят, поддържа го за известно време (хиляда свои години, както се каза в предишната шлока) и след това отново го унищожава. Така че живите същества напълно зависят от милостта на Бога и всичките им наслаждения и удобства, създавани от съвременната наука, ще се превърнат в прах и при най-малкото му желание.