ТЕКСТ 13
еко ннтвам анвиччхан
йога-талпт самуттхита
вӣря хирамая дево
мя вясджат тридх
ека – Той, единственият; ннтвам – разновидности; анвиччхан – желаейки това; йога-талпт – от ложето на мистичния си сън; самуттхита – така създаде; вӣрям – семето; хирамаям – златен оттенък; дева – полубогът; мя – от външната енергия; вясджат – създаден по съвършен начин; тридх – в три аспекта.
Докато лежеше в ложето на мистичния си сън, Богът, воден от желание да прояви от себе си цялото разнообразие от живи същества, с помощта на външната си енергия създаде семенния символ, златист на цвят.
В Бхагавад-гӣт (9.7 – 8) сътворението и унищожението на материалния свят са описани по следния начин:
сарва-бхӯтни каунтея
практи нти ммикм
калпа-кайе пунас тни
калпдау висджмй ахам
практи свм аваабхя
висджми пуна пуна
бхӯта-грмам има ктснам
аваша практер вашт
„В края на всеки милениум съзидателните сили, тоест материалната енергия и живите същества, които се борят в нея за съществуването си, потъват в трансценденталното тяло на Бога и когато Богът отново пожелае да ги прояви, Той ги създава отново. Затова материалната природа е подчинена на властта на Бога. По неговата воля и под неговия контрол тя отново и отново създава и унищожава живите същества“.
И така, преди сътворението (или проявлението) на материалния космос Богът съществува под формата на недиференцирана съвкупна енергия (мах-самаи), а когато пожелае да се разпространи в много, Той се разширява, приемайки формата на диференцирана съвкупна енергия (самаи). Тази енергия продължава да се диференцира още по-нататък и дава началото на индивидуалните разширения на Бога от три категории: адхтмика, адхидаивика и адхибхаутика, както бе обяснено вече (вяи). Затова творението и съзидателните енергии са едновременно тъждествени на Бога и различни от него. Всичко произлиза от него (Мах-виу, или Мах-самаи) и в този смисъл всички космически енергии са тъждествени на него; но в същото време енергиите, произлезли от Бога, се различават от него, защото всяка от тях има специфични функции и се проявява по специфичен начин в съответствие със замисъла на Бога. Живите същества са една от енергиите на Бога (негова междинна енергия) и затова те също са едновременно и еднакви с него, и различни от него.
В непроявения стадий на съществуване на материалния свят жизнените енергии се намират у Бога в потенциално състояние, а когато по време на космическото проявление Той ги освободи, под влиянието на различните гуи на природата те приемат различни форми в зависимост от желанията си. Тези многообразни проявления на жизнените енергии са обусловеното състояние на живите същества. А освободените живи същества, които са във вечния свят (сантана), са души, които безрезервно са се отдали на Бога и затова не са подвластни на законите на сътворението и унищожението. И така, сътворението се осъществява чрез погледа, който Богът хвърля от ложето на мистичния си сън. По този начин се появяват и отново се унищожават всички вселени и заедно с тях безбройните Брахм, господарите на тези вселени.