ТЕКСТ 21
ядтмани нирлокам
тмна ча дидката
нирбхинне хй акиӣ тася
джьотиш чакур гуа-граха
яд – докато; тмани – на себе си; нирлокам – без никаква светлина; тмнам – своето трансцендентално тяло; ча – и други телесни форми; дидката – пожела да види; нирбхинне – прораснали; хи – за; акиӣ – на очите; тася – на него; джьоти – слънцето; чаку – очите; гуа-граха – зрителната способност.
Когато всичко бе потънало в мрак, Богът пожела да види себе си и това, което бе сътворил. Тогава се появиха очите, излъчващият светлина бог Слънце, зрението и обектът на зрението.
По природа в материалната вселена цари непрогледен мрак – затова цялото творение се нарича тамас, тъмнина. Нощта е истинското състояние на вселената, тъй като през нощта човек не може да види нищо, дори и самия себе си. От безпричинната си милост Богът най-напред пожелал да види себе си и цялото творение, и тогава се появило слънцето, живите същества придобили зрение и възникнали обектите на зрението. Това означава, че осезаемият свят станал видим, след като било сътворено слънцето.