ТЕКСТ 22
бодхямнася ибхир
тманас тадж джигхката
карау ча нирабхидйет
диша шротра гуа-граха
бодхямнася – желаейки да разбере; ибхи – от авторитетите; тмана – Върховното Същество; тат – това; джигхката – когато пожела да приеме; карау – ушите; ча – също; нирабхидйетм – проявиха се; диша – посоките или богът на въздуха; шротрам – слухът; гуа-граха – обектите на слуха.
Когато у великите мъдреци се пробуди жаждата за знание, се появиха ушите, слухът, божеството, което управлява слуха, и обектите на слуха. Великите мъдреци пожелаха да слушат за Аза.
В Бхагавад-гӣт се казва, че процесът на познанието трябва да доведе човека до осъзнаване на Върховния Бог, който е сумум бонум на всичко съществуващо. Познанието не се свежда само до естествознанието, т.е. до изучаване на създадените от Бога природни закони. На учените никога не им омръзва да слушат как действат физичните закони в материалния свят. Те са готови ден и нощ да слушат по радиото и по телевизията какво става на далечните планети, но не би било зле да знаят, че способността за слушане и слуховите органи са им дадени от Бога, за да слушат за него, за Аза. За жалост, хората не използват слуха си по предназначението му и слушат само светски разговори. Великите мъдреци искали да слушат само това, което Ведите казват за Бога, и нищо друго. Това желание е началото на слуховото възприемане на знанието.