ТЕКСТ 36
са вчя-вчаката
бхагавн брахма-рӯпа-дхк
нма-рӯпа-кри дхатте
сакармкармака пара
са – Той; вчя – със своите форми и дейности; вчаката – с трансценденталните си качества и обкръжение; бхагавн – Божествената Личност; брахма – абсолютна; рӯпа-дхк – като приема видими форми; нма – име; рӯпа – форма; кри – забавления; дхатте – приема; са-карма – извършващи дейности; акармака – без да бъде засегнат; пара – трансценденталност.
Той, Божествената Личност, се проявява в трансцендентална форма, която притежава трансцендентално име, качества, забавления, обкръжение и трансцендентално многообразие. Но всички тези дейности не оказват върху него никакво влияние, въпреки че Той изглежда въвлечен в тях.
Когато се появи необходимост от създаване на материалния свят, трансценденталната Божествена Личност приема форми в него, за да го сътворява, поддържа и унищожава. Вместо преднамерено да заключава, че когато идва в материалния свят, Богът приема форма, създадена от материалната енергия, човек трябва да се опита да разбере истинския смисъл и природа на дейностите на Бога. Всяка форма, създадена от материалната енергия, е привързана към това, което става в материалния свят. Обусловената душа, която приема материална форма, за да извършва определени материални дейности, е подчинена на законите на материята. Но в този стих недвусмислено се посочва, че макар формите и дейностите на Бога да изглеждат като тези на обусловените души, те са свръхестествени и непостижими за тях. Подобни дейности не могат да повлияят по никакъв начин върху Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣт (4.14) Богът казва:
на м карми лимпанти
на ме карма-пхале спх
ити м йо 'бхиджнти
кармабхир на са бадхяте
Когато извършва дейности в различните си инкарнации и въплъщения, Богът никога не е обвързан от резултати. Той не изпитва желание да се наслаждава на плодовете от дейността си. Богът притежава всички богатства, сила, слава, красота, знание и отречение и, за разлика от обусловените души, не е длъжен да полага физически усилия, за да постигне целите си. Затова интелигентният човек, който може да разграничи трансценденталните дейности на Бога от дейностите на обусловените души, също не е обвързан от последиците на постъпките си. Под формата на Виу, Брахм и Шива Богът управлява трите гуи на материалната природа. От Виу се ражда Брахм, а от Брахм се ражда Шива. Понякога постът на Брахм се заема от отделена частица на Виу, а понякога – от самия Виу. Брахм сътворява различните видове живот, заселвайки с тях цялата вселена. По такъв начин Богът създава целия материален космос и прави това или сам, или чрез упълномощените си представители.