ТЕКСТ 42
са еведа джагад-дхт
бхагавн дхарма-рӯпа-дхк
пути стхпаян вишва
тиря-нара-сурдибхи
са – Той; ева – несъмнено; идам – това; джагат-дхт – поддръжникът на цялата вселена; бхагавн – Божествената Личност; дхарма-рӯпа-дхк – приемайки формата на религиозните принципи; пути – поддържа; стхпаян – след установяването; вишвам – вселените; тиряк – живи същества, по-низши от хората; нара – човешките същества; сура-дибхи – с инкарнации на полубогове.
След като сътвори вселената, Той, Божествената Личност, започва да поддържа съществуването на всички в нея и идва в образа на различни инкарнации, за да повика при себе си всички обусловени души, приели тела на човеци, животни и полубогове.
Виу, Върховната Божествена Личност, се въплъщава сред различни видове живи същества, за да ги освободи от клопката на илюзията. Тези дейности на Бога не се ограничават само в рамките на човешкото общество. Той идва дори в образа на риба, на глиган, на дърво и на много други форми, но глупаците, които не го познават, му се присмиват дори когато идва в образа на човек. Затова в Бхагавад-гӣт (9.11) Богът казва:
аваджнанти м мӯх
мнуӣ танум шритам
пара бхвам аджнанто
мама бхӯта-махешварам
В предишните стихове вече говорихме, че Богът не е творение на материалната природа. Трансценденталната му позиция е неизменна. Той е вечна форма на знание и блаженство и осъществява всемогъщата си воля чрез различните си енергии. Затова Той никога не е подвластен на последиците от дейностите си. Той е отвъд всички причинно-следствени зависимости. Дори инкарнациите, които идват в материалния свят, са проявления на вътрешната му енергия и затова Той винаги стои над светските понятия за добро и лошо. В материалния свят рибата и глиганът са смятани за по-низши от човека, но когато Богът приеме формата на риба или на глиган, Той не е нито риба, нито глиган в материалния смисъл на думата. Той се въплъщава сред всички видове живи същества само по безпричинната си милост, но това не означава, че принадлежи към тези видове живот. Понятията за добро и зло, низше и висше, важно и несъществено оценяват материалната енергия. Върховният Бог е трансцендентален към тези представи. Думите пара бхвам, тоест „трансцендентална природа“, показват, че Той не може да бъде поставян на едно равнище с обектите от материалния свят. Никога не трябва да забравяме, че Всемогъщият Бог винаги запазва енергиите си – те не намаляват и тогава, когато Той приема формата на низше животно. Между Бог Шрӣ Рма, Бог Шрӣ Ка и инкарнациите му на риба и глиган няма разлика. Той е всепроникващ и същевременно локализиран навсякъде. Но глупаците, които не разбират пара бхвам на Бога, не могат да разберат и това, как Върховният Бог приема човешки образ или форма на риба. Този, който съди за всичко по собствения си опит, прилича на кладенчовата жаба, която смята морето за нещо подобно на нейния кладенец. Тя не може дори да си представи какво е морето, а когато ѝ кажат, че е огромно, решава, че сигурно е малко по-голямо от нейния кладенец. Затова този, който не познава трансценденталната наука за Бога, трудно ще проумее как Бог Виу може да се проявява във всяка общност от живи същества.