ТЕКСТ 10

Бог Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност, е описан в Бхагавад-гӣт като пуруоттама, т.е. Върховната Личност. Единствено Той може да дава освобождение на имперсоналистите, поглъщайки ги в брахмаджьоти, сиянието на тялото си. Брахмаджьоти не може да бъде отделено от Бога, също както сияйните слънчеви лъчи не могат да съществуват отделно от слънчевия диск. Следователно този, който иска да се слее с върховното безличностно брахмаджьоти, също трябва да обожава Бога чрез бхакти йога, както препоръчва тук Шрӣмад Бхгаватам. В тази шлока специално се подчертава, че бхакти йога е път към всички видове съвършенство. В предишните глави се каза, че бхакти йога е крайната цел на карма йога и на гна йога, а в тази глава се изтъква, че бхакти йога е крайната цел и на обожаването на различните полубогове. Затова тук бхакти йога е определена като най-висшето средство за постигане на себепознание. И така, дори ако човек се стреми към материално наслаждение или към освобождение от материалното робство, той пак трябва да се заеме с практиката на бхакти йога.

Акма е този, който няма материални желания. Така както крайниците на тялото, естествено и неотделимо свързани с тялото, са призвани да му служат, така естественото призвание на живото същество, неотделима частица от върховното цяло пуруа пӯрам, е да служи на Върховното Същество. Следователно „освободен от желания“ не означава човек да е безжизнен като камък, а да е осъзнал истинската си позиция и да се стреми да получи удовлетворение само от Върховния Бог. В своята Сандарбха Шрӣла Джӣва Госвмӣ описва тази липса на желания по следния начин: бхаджанӣя-парама-пуруа-сукха-мтра-сва-сукхатвам. Това означава, че човек се чувства щастлив само тогава, когато е доставил удоволствие на Върховния Бог. Понякога дори обусловеното същество от материалния свят интуитивно усеща това. Пречупвайки се през неразвития му ум, това прозрение се проявява под формата на алтруизъм, филантропия, социализъм, комунизъм и пр. В материалния свят стремежът да се прави добро на другите – да се работи за обществото, семейството, родината или човечеството, – е частично проявление на същото онова изначално чувство на щастие, което чистото живо същество изпитва, когато е щастлив Върховният Бог. Такива възвишени чувства изпитвали девойките на Враджабхӯми, които се стремели да направят Бога щастлив. Гопӣте обичали Бога, без да очакват нещо в замяна, и това е съвършен пример за настроение на акма. В материалния свят пълна изява намира настроението на кма, желанието за собствено удовлетворение, а акма се проявява в пълна степен в духовния свят.

Желанието на човека да стане едно с Бога, да потъне в брахмаджьоти, също може да бъде форма на кма, ако е продиктувано от стремеж към собствено удовлетворение и освобождаване от материалните страдания. Чистият предан не се стреми към освобождението, за да се избави от страданията в живота си. Той просто копнее да удовлетвори Бога, без дори да мисли за освобождение. Под влиянието на кма Арджуна отказал да се сражава в битката при Курукетра; той искал да спаси роднините си заради самия себе си. Но понеже бил чист предан, се съгласил да се подчини на волята на Бога и да се сражава. Той се опомнил и осъзнал, че най-важният му дълг е да удовлетвори Бога дори ако за това трябва да пожертва собственото си удовлетворение. Така Арджуна станал акма. Това е най-висшето съвършенство, до което може да стигне съвършеното живо същество.

Удра-дхӣ означава човек с висш светоглед. Хората, които желаят материално наслаждение, обожават незначителни полубогове. Бхагавад-гӣт (7.20) осъжда тяхната интелигентност, наричайки я хта-гна, което означава „интелигентност на човек, който си е загубил разума“. Без разрешението на Върховния Бог човек не може да получи от полубоговете никакви блага. Този, който има по-широк светоглед, може да разбере, че Богът е върховният авторитет дори за материалните блага. Затова дори и да се стреми към материално наслаждение или към освобождение, човекът с широк светоглед обожава самия Бог. Всеки, независимо дали е акма, сакма или мока-кма, с цялото си усърдие трябва да обожава Бога. Това означава, че методът на бхакти йога в неговия чист вид, без примеси от карма или гна, е напълно достатъчен за постигането на всички цели. Както чистият слънчев лъч притежава голяма сила и затова се нарича тӣвра, така чистата бхакти йога, която включва слушане, възпяване и пр., е благотворна за всеки, независимо от вътрешните му подбуди.