ТЕКСТ 12
гна яд пратинивтта-гуорми-чакрам
тма-прасда ута ятра гуев асага
каиваля-саммата-патхас тв атха бхакти йога
ко нирвто хари-катхсу рати на курт
гнам – знание; ят – това, което; – до предела на; пратинивтта – напълно отстранени; гуа-ӯрми – вълните на материалните гуи; чакрам – водовъртеж; тма-прасда – вътрешно удовлетворение; ута – освен това; ятра – където има; гуеу – в гуите на природата; асага – липса на привързаност; каиваля – трансцендентален; саммата – одобрен; патха – път; ту – но; атха – следователно; бхакти-йога – предано служене; ка – който; нирвта – потопен; хари-катхсу – в трансценденталните разкази за Бога; ратим – влечение; на – няма; курт – да изпита.
Трансценденталното знание за Върховния Бог Хари укротява вълните и водовъртежите в океана на материалните гуи. То носи вътрешно удовлетворение, защото в него няма материални привързаности. И понеже е трансцендентално, то е одобрено от авторитетите. Кой няма да се привлече от такова знание?
В Бхагавад-гӣт (10.9) се казва, че чистите предани притежават най-прекрасни качества. Всичките им дейности и занимания са насочени към служене на Бога – по този начин те общуват помежду си в екстаз и се наслаждават на трансцендентално блаженство. Ако следва стриктно наставленията на истински духовен учител, човек може да изпита това трансцендентално блаженство дори на равнището на регулираното служене (сдхана-авастх). А в по-зрелия си етап трансценденталните емоции кулминират в осъзнаване на изначалните отношения на живото същество с Бога (от тях най-висше отношение е съпружеската любов, която се смята за най-висшето трансцендентално блаженство). Тъй като бхакти йога е единственото средство за осъзнаване на Бога, тя се нарича каиваля. Във връзка с това Шрӣла Джӣва Госвмӣ цитира един стих от Ведите (еко нряо дева, парвар парама сте каиваля-сагита) и утвърждава, че Нряа, Божествената Личност, се нарича каиваля, а методът, чрез който човек може да се приближи до Бога, се нарича каиваля-пантх, единствен път към Бога. Каиваля-пантх започва с шраваа – слушане на повествованията, в които се говори за Божествената Личност. В резултат от слушането на такива хари-катх човек по естествен начин постига трансцендентално знание, а то пък му помага да развие непривързаност към светските теми. Всички светски дейности, обществени или политически, спират да привличат предания, а когато достигне зрелост, той загубва интерес дори към собственото си тяло, какво да говорим за роднините, свързани с тялото му. В такова състояние той не може да бъде залят от вълните на различните гуи на материалната природа. Всички материални неща, от които обикновените хора се интересуват толкова много, престават да занимават предания. Това състояние тук е наречено пратинивтта-гуорми и човек може да го постигне, като постигне тма-прасда, пълно вътрешно удовлетворение, независещо от нищо материално. Първокласният предан на Бога достига това равнище в процеса на преданото служене. Но въпреки възвишената си позиция, за да достави удоволствие на Бога, преданият доброволно може да приеме ролята на проповедник на неговата слава и да ангажира в предано служене всичко, дори и материалните интереси, така че да даде възможност на начинаещите да превърнат материалните си интереси в трансцендентално блаженство. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ описва този начин на действие на чистия предан като нирбандха ка-самбандхе юкта ваиргям учяте. Дори материалните дейности могат да се смятат за трансцендентални и заслужаващи одобрение (каиваля), ако се използват в служене на Бога.