ТЕКСТ 14

Както вече цитирахме от Бхакти-расмта синдху на Рӯпа Госвмӣ, дори материалните неща се смятат за трансцендентални, ако се използват в служене на Бог Шрӣ Ка. Например епосите (историческите хроники) Рмяа и Махбхрата, които са особено подходящи за по-ограничените хора (жени, шӯдри и недостойни потомци на висшите касти), също се приемат за ведически писания, защото в тях са описани дейностите на Бога. Махбхрата се смята за петия раздел на Ведите след първите четири: Сма, Яджур, г и Атхарва. Невежите хора твърдят, че Махбхрата не е част от Ведите, но великите мъдреци и авторитети я признават за пети раздел на Ведите. Бхагавад-гӣт е част от Махбхрата и съдържа наставленията на Бога за невежите. Други пък ограничени хора заявяват, че Бхагавад-гӣт не е за семейни. Но те забравят, че Бхагавад-гӣт е изречена пред Арджуна, който бил гхастха (семеен), от Бога, който също бил приел ролята на гхастха. Следователно въпреки че Бхагавад-гӣт съдържа висшата философия на ведическата мъдрост, тя е предназначена за начинаещите в духовната наука, докато Шрӣмад Бхгаватам е за хората, които вече са завършили това обучение и искат да напредват по-нататък в трансценденталната наука. Следователно книги като Пурите и Махбхрата, в които се описват забавленията на Бога, са трансцендентални и трябва да бъдат разисквани подробно в обкръжението на велики предани. Бедата е в това, че когато са тълкувани от професионалисти, тези произведения изглеждат като обикновени епоси и летописи, тъй като изобилстват от исторически факти и събития. Затова се казва, че те трябва да се разискват сред предани. Ако не са обяснени от предан, те не могат да доставят удоволствие на възвишените хора.

И така, заключението, до което стигаме, е че Богът не е безличностен. Той е Върховната Личност и се занимава с най-различни дейности. Той е предводител на всички живи същества и идва по своя воля, с помощта на своята лична енергия, за да повика обратно падналите души. Така Той изпълнява ролята на обществен, политически и религиозен водач. Превъплъщенията на Бога водят в крайна сметка до разговори за него и тези начални разговори са също трансцендентални. Такъв е начинът за одухотворяване на светските дейности в човешкото общество. Хората обичат да изучават историята и да четат най-различни светски произведения: разкази, романи, драми, списания, вестници. Добре е тази склонност към четене да се използва в трансцендентално служене на Бога – тогава хората ще се обърнат към темите, на които се наслаждават преданите. Пропагандата, че Богът е безличностен, че не извършва никакви дейности и е като безмълвен камък без име и форма, е подтикнала хората да станат безбожни, безверни демони. Колкото повече те се отдалечават от трансценденталните дейности на Бога, толкова повече се пристрастяват към светските дейности, които разчистват пътя им към ада, вместо да ги отведат вкъщи, обратно при Бога.*
Шрӣмад Бхгаватам започва с историята на Павите (с описанието на техните политически и обществени дейности), но въпреки това се казва, че Шрӣмад Бхгаватам е Парамахаса сахит, т.е. ведическото писание, което е предназначено за най-издигнатите трансценденталисти и което описва пара гнам, най-висшето трансцендентално знание. Всички чисти предани на Бога са парамахаси, те са като лебедите, които знаят как да извлекат млякото, разтворено във вода.