ТЕКСТ 15

В Бхагавад-гӣт (6.41) се казва, че ако човек не завърши докрай процеса на йога, получава възможност да се роди в семейство на благочестиви брхмаи или на богати хора, такива като царе катрии и преуспяващи търговци. Но Махрджа Парӣкит бил велик предан на Бога още в миналия си живот и затова достигнал нещо повече: той се родил в императорската династия Куру, и то в семейството на Павите. Още в най-ранното си детство той имал възможността да се запознае отблизо с преданото служене на Бог Ка. Павите, които до един били предани на Бога, обожавали семейните мӯрти в разкошен дворец, предназначен специално за тази цел. За щастие децата, които се раждат в такива семейства, в игрите си обикновено възпроизвеждат обожаването на мӯртите. По милостта на Бог Шрӣ Ка аз също имах възможността да се родя в семейство на ваиави и в детството си подражавах на моя баща, който обожаваше Бог Ка. Той по всякакви начини ме насърчаваше да устройвам празници като Ратха-тр и Дола-тр и не жалеше пари за прасдам за мен и за другите деца. Моят духовен учител също се бе родил в семейство на ваиави и се вдъхновяваше от примера на великия си баща, хкура Бхактивинода. Това е съдбата на всички щастливи семейства на ваиави. Прочутата Мӣр Бӣ също била непоколебимо предана на Бог Ка, който повдигнал хълма Говардхана.

Биографиите на преданите си приличат. В ранните години от живота на великите ваиави винаги има много общо. Според Джӣва Госвмӣ Махрджа Парӣкит трябва да е слушал за детските забавления на Бог Ка във Вндвана, защото често ги възпроизвеждал в игрите с другарчетата си. Според Шрӣдхара Свмӣ Махрджа Парӣкит подражавал на начина, по който възрастните обожавали семейните мӯрти. Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ поддържа гледната точка на Джӣва Госвмӣ. Но и от двете твърдения следва, че още от дете Махрджа Парӣкит изпитвал естествена обич към Бог Ка. Вероятно той извършвал и двете неща и по този начин още от малък развил у себе си силната преданост, която е присъща на мах-бхгаватите. Мах-бхгаватите се наричат нитя-сиддхи, или души, освободени по рождение. Има и други, които не са освободени по рождение, но благодарение на общуването си с предани развиват склонност към преданото служене. Те се наричат сдхана-сиддхи. Но в крайна сметка между едните и другите няма разлика. Заключението, до което стигаме, е че като общува с чисти предани, всеки един може да стане сдхана-сиддха, предан на Бога. Ярък пример за това е нашият велик духовен учител Шрӣ Нрада Муни. В миналия си живот той бил син на обикновена слугиня, но благодарение на това че общувал с велики предани, самият той станал предан на Бога и се издигнал до необикновено равнище, уникално в историята на преданото служене.