ТЕКСТ 17

Този стих косвено потвърждава колко е важно да използваме човешката форма на живот, за да осъзнаем връзката си с Върховния Бог, като се занимаваме все по-усилено с предано служене. Времето не чака никого. Отмервано от изгрева и залеза, то ще бъде загубено напразно, ако не го използваме за осъзнаване на истинските духовни стойности. Дори един пропуснат миг от живота не може да се върне на никаква цена. Живото същество (джӣва) получава човешка форма, за да може да осъзнае духовната си същност и вечния източник на щастието. Живите същества, и особено хората, търсят щастие, защото щастието е естественото им състояние. Но те напразно се опитват да го намерят в материалния свят. По природа живото същество е духовна искра от пълното цяло и може да бъде истински щастливо само когато извършва духовни дейности. Богът е пълното духовно цяло и неговото име, форма, качества, забавления, обкръжение и личност са тъждествени с него. Достатъчно е човек веднъж да влезе в контакт с някоя от гореспоменатите енергии на Бога чрез предано служене, и пред него веднага се отваря вратата към съвършенството. В Бхагавад-гӣт (2.40) Богът говори следното за този контакт: „Тези усилия не са напразни, нищо не се губи – дори малкият напредък по този път закриля човека от най-големи опасности и страхове“. Както силното лекарство, което се инжектира венозно, веднага разпространява въздействието си из цялото тяло, така трансценденталните разкази за Бога, които чистият предан възприема чрез слуха си, имат огромен ефект. Възприемането на трансценденталните послания чрез слуха само по себе си предполага пълно осъзнаване на тези послания, както ако една част от дървото е дала плод, това предполага, че и останалите негови части са дали плод. Дори един миг в общуване с чист предан като Шукадева Госвмӣ води до такова осъзнаване и подготвя човека за вечно и съвършено съществуване. Тогава изгревът и залезът на слънцето не съкращават живота на чистия предан, защото той постоянно е зает в предано служене на Бога и пречиства съществуването си. Смъртта е симптом на материалната зараза, която е нападнала вечното живо същество; само заради нея то става подчинено на законите на раждането, смъртта, старостта и болестите.

Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура цитира смти-шстри, които препоръчват да се извършват материални благочестиви дейности, например да се дават подаяния. Парите, дадени на достойна личност, са сигурен капитал за следващия живот. Подаяния трябва да се дават на брхмаите. Ако човек даде пари на някой, който не притежава брамински качества, в следващия си живот получава обратно същото количество пари. Ако ги даде на полуобразован брхмаа, си ги връща двойно. Ако ги даде на учен и достоен брхмаа, парите се връщат при него, умножени стотици и хиляди пъти, а ако ги даде на веда-прага (този, който наистина е осъзнал Ведите), те му се връщат безброй пъти. Както се казва в Бхагавад-гӣт, крайната цел на ведическото знание е да се осъзнае Бог Ка, Божествената Личност (ведаиш ча сарваир ахам ева ведя). Парите, които са дадени като подаяние, непременно се връщат в един или друг размер. По същия начин дори един миг, прекаран сред чисти предани в слушане и повтаряне на трансценденталното послание за Бога, е съвършена гаранция за вечен живот и завръщане у дома, обратно при Бога. Мад-дхма гатв пунар джанма на видяте. С други думи, за предания на Бога е осигурен вечен живот. Старостта и болестите на предания в този живот са само стимул по пътя му към осигурения вечен живот.