ТЕКСТ 14
траи-пиапору-бхая-х са нсиха-рӯпа
ктв бхрамад-бхрукуи-дара-карла-вактрам
даитйендрам шу гадабхипатантам рд
ӯрау ниптя видадра накхаи спхурантам
траи-пиапа – полубоговете; уру-бхая-х – този, който освобождава от голям страх; са – Той (Божествената Личност); нсиха-рӯпам – приемайки инкарнацията Нсиха; ктв – правейки това; бхрамат – въртейки; бхру-куи – вежди; дара – зъби; карла – изключително страшна; вактрам – уста; даитя-индрам – царят на демоните; шу – незабавно; гада – с боздуган в ръка; абхипатантам – докато падаше; рт – наблизо; ӯрау – върху бедрата; ниптя – поставяйки върху; видадра – прободе; накхаи – с ноктите; спхурантам – докато предизвикваше.
За да освободи полубоговете от големите им страхове, Божествената Личност прие облика на Нсихадева и уби царя на демоните (Хираякашипу), който го беше предизвикал с боздуган в ръка. С треперещи от гняв вежди, разтваряйки уста, която откриваше страшни зъби, Нсихадева сложи демона на скута си и го разкъса с нокти.
Историята на Хираякашипу и сина му, великия предан Прахлда Махрджа, е разказана в Седма песен на Шрӣмад Бхгаватам. Благодарение на материалните си постижения Хираякашипу придобил огромно могъщество и понеже заслужил благосклонността на Брахмджӣ, си въобразявал, че е станал безсмъртен. Брахмджӣ му отказал да го благослови с безсмъртие, защото самият той е смъртно същество. Но с помощта на хитрини Хираякашипу получил от Брахмджӣ такава благословия, която го правела практически безсмъртен. Хираякашипу бил сигурен, че не може да бъде убит нито от човек, нито от полубог, нито от някое от познатите му оръжия, и че няма да умре нито през деня, нито през нощта. Но Богът приел образа на полулъв-получовек, което материалистът Хираякашипу не можел никога да допусне. Така Той убил демона, без да нарушава обещанията на Брахмджӣ. Богът убил Хираякашипу в скута си – нито на земята, нито във водата, нито в небето. Нсиха разкъсал демона с ноктите си, които не спадали към никой от видовете оръжия, известни на Хираякашипу. Името Хираякашипу буквално означава „този, който обича златото и меките постели“ – идеалът на всички материалисти. Подобни демонични хора, отричащи Бога, постепенно се възгордяват с материалните си постижения и започват да предизвикват властта на Върховния Бог, а също и да измъчват преданите му. Прахлда Махрджа бил син на Хираякашипу и понеже бил велик предан, баща му го мъчел по най-жестоки начини. В тези изключителни обстоятелства Богът дошъл като Нсихадева и убил врага на полубоговете по начин, който той изобщо не можел да си представи. Всемогъщият Бог винаги обърква плановете на безбожните демони.