ТЕКСТ 21
дханвантариш ча бхагавн сваям ева кӣртир
нмн н пуру-рудж руджа шу ханти
ягйе ча бхгам амтюр-авварундха
юя-ведам анушстй аватӣря локе
дханвантари – инкарнацията на Бога на име Дханвантари; ча – и; бхагавн – Божествената Личност; сваям ева – Той самият; кӣрти – олицетворението на славата; нмн – на име; нм пуру-руджм – на болните живи същества; руджа – болести; шу – много скоро; ханти – лекува; ягйе – в жертвоприношението; ча – също; бхгам – дял; амта – нектар; ю – продължителност на живота; ава – от; аварундхе – получава; юя – на продължителността на живота; ведам – знание; анушсти – насочва; аватӣря – инкарнирайки; локе – във вселената.
В образа си на Дханвантари Богът мигновено лекува вечноболните живи същества чрез олицетворената си слава. Само на него полубоговете дължат дълголетието си. Затова всички възславят Божествената Личност. Той взе своя дял от жертвоприношенията и сложи във вселената начало на медицината, науката за лечението.
Както се казва в началото на Шрӣмад Бхгаватам, всичко произлиза от абсолютния извор, Божествената Личност. От тази шлока научаваме, че медицината, науката за лечението, също произлиза от Върховния Бог, от инкарнацията му Дханвантари, затова медицинското знание е записано във Ведите. Ведите са източник на всички знания; в тях е описана и медицината, която позволява да се лекуват болестите на живите същества. Болестите са заложени в самата природа на тялото на обусловената душа. Тялото е символ на болестите. Те може да са различни, но винаги са неизбежни, както раждането и смъртта са неизбежни за всички. По милостта на Божествената Личност човек може да се избави не само от болестите на тялото и на ума, но да излекува и душата си, като я освободи от омагьосания кръг на непрекъснатите раждания и смърти. Богът се нарича още бхавауадхи – „този, който дава лек срещу болестта на материалното съществуване“.