ТЕКСТ 47

Върховният наслаждаващ се, Божествената Личност, е Върховният Брахман, сумум бонум, защото е върховната причина на всички причини. Осъзнаването на безличностния Брахман е първата крачка, защото човек разбира, че Богът е различен от илюзорното материално съществуване. С други думи, безличностният Брахман е аспект на Абсолюта, който се противопоставя на материалното многообразие така, както светлината е противоположна на мрака. Но светлината също се състои от различни цветове, които могат да бъдат видени от тези, които разбират по-дълбоко природата ѝ, следователно най-висшата степен в постигането на Брахман е осъзнаването, че източник на неговата светлина е Богът, Върховната Божествена Личност, който е сумум бонум, първоизточник на всичко съществуващо. По такъв начин осъзнаването на Божествената Личност предполага и осъзнаване на безличностния Брахман, който в началото се схваща като антитеза на материалното замърсяване. Осъзнаването на Божествената Личност е третата степен в осъзнаването на Брахман. Както бе обяснено в Първа песен, човек трябва да разбере и трите аспекта на Абсолюта: Брахман, Парамтм и Бхагавн.

Концепцията пратибодха-мтрам е концепцията за материалното съществуване, взета със знак минус. Животът в материята е изпълнен със страдания, затова в първия етап от осъзнаването на Брахман човек отрича всички характерни за материята замърсявания и постига усещане за вечно съществуване, което е противоположност на мъките на раждането, смъртта, болестите и старостта. Това представлява в общи линии осъзнаването на безличностния Брахман.

Върховният Бог е Върховната Душа на всичко съществуващо, затова в най-висшата степен на осъзнаването му се пробужда и любов към него. Любовта се поражда тогава, когато има две души. Бащата обича сина си, защото двамата са свързани с някаква близост. Но любовта в материалния свят е пълна със замърсявания. Когато човек достигне Божествената Личност, любовта, на която е способен, се проявява в цялото си съвършенство и пълнота, защото отношенията с Бога са реални. Любовта към Бога не е подчинена на материални неща като тялото и ума. Богът е съвършеният, неподправен, безукорно чист и неосквернен обект на любовта на всички живи същества, защото е Свръхдушата, Парамтм във всяко сърце. Любовта към Бога достига пълната си сила само когато живото същество постигне освобождение.

Тогава бликва безкрайният поток на вечното щастие, без страх, че то някога ще свърши – страха, който помрачава всичко тук, в материалния свят. Отношенията с Бога никога не прекъсват, затова живото същество е освободено от тъга и страх. Това щастие не може да се обясни с думи и не може да се постигне с никакви плодоносни дейности, с никакви усилия и с никакви жертвоприношения. Но трябва да знаем, че това щастие, вечното щастие на взаимоотношенията с Върховната Личност, Божествената Личност, което е описано тук, стои над безличностната концепция на Упаниадите. Изложеното в Упаниадите е в по-голямата си част отрицание на материалните представи за нещата, но това още не означава, че се отричат и трансценденталните сетива на Върховния Бог. Казаното в тази шлока за материалните елементи потвърждава същото положение. Сетивата на Бога са трансцендентални, освободени от всички замърсявания, следствие от материалното отъждествяване. Освободените души също притежават сетива, в противен случай между тях и Бога не би могло да има взаимоотношения, изпълнени с непомрачавано духовно щастие и спонтанна, вечна радост. Сетивата и на Бога, и на преданите са освободени от материални замърсявания, защото са неподвластни на материалните причини и следствия, както недвусмислено се казва тук (сад-асата парам). Заблуждаващата материална енергия е безсилна пред Бога и трансценденталните му предани, защото се срамува от тях. В материалния свят дейностите на сетивата винаги са съпътствани от страдание, а тук ясно се казва, че сетивата на Бога и на преданите му са отвъд скръбта. Между материалните и духовните сетива има огромна разлика и човек трябва да я разбере, а не просто да отрича духовните сетива, изхождайки от материалните си схващания.

В материалния свят сетивата са заредени с материално невежество и авторитетите препоръчват човек да направи всичко възможно, за да ги пречисти от материализма. В материалния свят живите същества боравят със сетивата си за свое собствено удоволствие, а в духовния свят ги използват, за да доставят с тях удоволствие на Върховния Бог – тяхното истинско предназначение. Тези дейности на сетивата са естествени и затова наслаждението на духовно пречистените сетива в духовния свят е непрестанно и несмущавано от материални замърсявания, а участниците в трансценденталните отношения изпитват наслаждение в еднаква степен. И тъй като щастието, което носят тези дейности, е безкрайно и постоянно нараства, просто няма нужда да се прибягва до изкуствени начини за удовлетворяване на сетивата. Това щастие с трансцендентална природа се нарича брахма-саукхям и ще бъде описано по-подробно в Пета песен.