ТЕКСТ 9
яд венам утпатха-гата двиджа-вкя-ваджра-
ниплуа-пауруа-бхага нирайе патантам
тртвртхито джагати путра-пада ча лебхе
дугдх васӯни васудх сакални йена
ят – когато; венам – на цар Вена; утпатха-гатам – отклонявайки се от пътя на праведността; двиджа – на брхмаите; вкя – проклятие; ваджра – мълния; ниплуа – изгорен от; пауруа – велики дела; бхагам – богатство; нирайе – в ада; патантам – пропадайки; тртв – като освободи; артхита – молеха се за него; джагати – в света; путра-падам – положението на сина; ча – също и; лебхе – постигна; дугдх – извлече; васӯни – богатства; васудх – земята; сакални – всички видове; йена – от когото.
Махрджа Вена се отклони от праведния път и брхмаите го наказаха с мълнията на своето проклятие. Това проклятие изпепели добрите дела и богатството му, а самия него запрати в ада. По безпричинната си милост Богът дойде като негов син на име Птху, освободи от ада прокълнатия цар Вена, обработи земята и доби от нея всякакви реколти.
В системата варшрама дхарма за реда в обществото се грижели благочестиви и учени брхмаи. Те безкористно учели владетелите на изкуството на праведното управление, така че държавата им да бъде истинско царство на пълно благоденствие. Управляващите царе катрии във всичките си дела търсели съвета на учените брхмаи – те не били самовластни монарси. Принципите на управлението били изложени в книги като Ману-сахит и други авторитетни писания на великите мъдреци, така че нямало нужда неинтелигентни хора да измислят демократични закони. Повечето хора в обществото не се отличават с особен разум и не знаят кое е за тяхно истинско добро, както децата не знаят кое е добро за тях и кое е лошо. Преживелият и мъдър баща насочва наивното си дете по пътя към доброто – така и народът, който в по-голямата си част е като децата, се нуждае от подобно ръководство. Законите на държавата на всеобщото благоденствие вече са изложени в Ману-сахит и в другите ведически писания. Учените брхмаи давали съвети на царя, като се опирали на тези признати книги на знанието, но се съобразявали и с конкретната ситуация, време и място. Брхмаите не били платени слуги на царя, затова не се бояли да му дават наставления, основаващи се на принципите от писанията. Тази система просъществувала чак до времето на Махрджа Чандрагупта – негов първи министър бил брхмаът Чакя, който не получавал срещу това никакво възнаграждение.
Махрджа Вена нарушил тези принципи на управление и спрял да се подчинява на учените брхмаи. Благородните брхмаи не преследвали лични цели, а се грижели за интересите и благото на всички жители на царството. Затова те решили да накажат цар Вена за злодеянията му. Отправяйки молитви към Всемогъщия Бог, те проклели царя.
Ако откаже да се подчини на някоя велика душа, човек съкращава живота си, лишава се от смирение, от добро име и благочестие, от възможността да стигне до райските планети и от благоразположението на великите хора. Всеки трябва да се опитва да следва неотклонно съветите на великите души. Махрджа Вена станал цар благодарение на миналите си благочестиви дела, но тъй като съзнателно пренебрегнал великите души, бил наказан да загуби всички изброени по-горе блага. Историята на Махрджа Вена и падението му са описани подробно във Вмана Пура. Когато Махрджа Птху научил за адското положение на баща си Вена, който се измъчвал от проказа в семейство на млеччхи, той завел бившия цар в Курукетра, за да се пречисти и да се освободи от всички страдания.
Махрджа Птху, инкарнация на Бога, дошъл в отговор на молитвите на брхмаите, за да върне мира и спокойствието на света. Той обработвал земята и добивал всякакви реколти, но едновременно с това изпълнил и синовния си дълг, като освободил баща си от адското му положение. Думата путра означава „този, който освобождава от ада, наречен пут“. Такъв син е достоен син.