ТЕКСТ 24
сарвам етач ча бхагаван
пччхато ме 'нупӯрваша
таттвато 'рхасй удхарту
прапання мах-муне
сарвам – всички тези; етат – въпроси; ча – и това, за което не успях да попитам; бхагаван – о, велики мъдрецо; пччхата – на любознателните; ме – аз; анупӯрваша – от началото; таттвата – според истината; архаси – моля те, обясни; удхартум – както ще узнаеш; прапання – този, който е отдаден; мах-муне – о, велики мъдрецо.
О, велики мъдрецо, представителю на Бога, моля те, задоволи жаждата ми да узная всичко, за което те попитах, и останалото, което не успях да спомена, докато ти задавах тези въпроси. Разкажи ми за всичко това – аз съм душа, напълно отдала се на теб.
Духовният учител винаги е готов да даде знание на ученика си, особено когато вижда, че ученикът му е любознателен. Жаждата за знание от страна на ученика е много важно условие за напредъка му. Махрджа Парӣкит е истински ученик, защото притежава това качество в пълната му степен. Ако човек няма силно желание да научи за себепознанието, не трябва да приема духовен учител и да се прави на ученик. Махрджа Парӣкит искал да знае не само това, за което попитал, но и това, за което не успял да попита. Всъщност човек не е в състояние да пита духовния си учител за всичко, но истинският духовен учител може да даде на ученика си всички необходими знания за негово добро.