No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 26

на ме 'сава парянти
брахманн анашанд амӣ
пибато 'чюта-пӣйӯам
тад вкя-абдхи-винистам

на – не; ме – мой; асава – живот; парянти – се изтощава; брахман – о, учени брхмае; анашант амӣ – от гладуването; пибата – от това, че пия; ачюта – на непогрешимия; пӣйӯам – нектар; тат – твой; вкя-абдхи – океан от слова; винистам – тече от.

О, учени брхмае, макар че гладувам, аз не се чувствам изтощен, тъй като пия нектара на посланието на непогрешимата Божествена Личност, който извира от океана на словата ти.

Ученическата последователност, която започва от Брахм и продължава през Нрада, Вса и Шукадева Госвмӣ, е по-особена и се различава от останалите. Изучаването на философията, която се предава по ученическите школи на другите мъдреци, е празна загуба на време, защото в нея липсва ачюта-катх, посланието на непогрешимия Бог. Умозрителните философи могат да обосновават с желязна логика теориите си, но аргументите им никога не могат да се нарекат съвършени, защото винаги ще се намерят по-добри философи, които да ги оборят. Махрджа Парӣкит не се интересувал от отвлечените разсъждения на нечий неспокоен ум, а искал да слуша разказите за Бога, защото нектарното послание от устата на Шукадева Госвмӣ му давало сили и той не усещал никаква умора, въпреки че гладувал в очакване на неизбежната смърт.

Човек може да слуша известно време умозрителните философи, но това не продължава дълго. Много скоро той се уморява от баналните им теории, защото безполезните разсъждения не носят удовлетворение. А посланието на Бога, особено когато го предава личност като Шукадева Госвмӣ, никога не омръзва. То не уморява дори изтощените хора.

В някои издания на Шрӣмад Бхгаватам последният стих на тази шлока звучи иначе: анятра купитд двиджт. Това означава, че царят бил погълнат от мисълта за неизбежната си смърт, която щяла да бъде причинена от ухапване на змия. Змията също се нарича два пъти родена и гневът ѝ се сравнява с проклятието на момчето брхмаа, лишено от интелигентност. Махрджа Парӣкит не се боял от смъртта, защото посланието на Бога му вдъхвало сили. Човек, който е потопен в ачюта-катх, не се страхува от нищо в този свят.

« Previous Next »