ТЕКСТ 6
дхауттм пуруа ка-
пда-мӯла на мучати
мукта-сарва-париклеша
пнтха сва-шараа ятх
дхаута-тм – чието сърце се е пречистило; пуруа – живото същество; ка – Върховната Божествена Личност; пда-мӯлам – убежището на лотосовите нозе; на – никога; мучати – напуска; мукта – освободен; сарва – всички; париклеша – на всички страдания в живота; пнтха – пътникът; сва-шараам – в собствената си обител; ятх – както.
Чистият предан на Бога, чието сърце вече се е пречистило с преданото служене, никога не напуска лотосовите нозе на Бог Ка, защото те му носят пълно удовлетворение, както странникът се прибира щастлив у дома след мъчително пътуване.
Сърцето на този, който не е чист предан на Върховния Бог Ка, не може да бъде съвършено чисто. А този, който се е пречистил съвършено, никога не напуска преданото служене на Бога. Когато проповядват Шрӣмад Бхгаватам, както Нрада правел по поръка на Брахмджӣ, представителите на Бога понякога се сблъскват с най-различни трудности. Така станало с Бог Нитнанда, когато освобождавал двете паднали души Джаги и Мдхи, така било и с Господ Исус Христос, който бил разпънат на кръст от неверниците. Но преданите с радост посрещат изпитанията в проповядването, колкото и сурови да са те. Преданите намират в тях трансцендентално удоволствие, защото знаят, че Богът е удовлетворен от дейностите им. Прахлда Махрджа страдал много, но никога не забравил лотосовите нозе на Бога. Чистият предан на Бога е с толкова чисто сърце, че никакви обстоятелства не могат да го принудят да напусне убежището на Бог Ка. Служенето, което отдава такъв предан, е напълно безкористно. Гнӣте накрая изоставят култивирането на знание, йогӣте се отказват от физическите упражнения, но един предан не напуска служенето на Бога, защото следва указанията на духовния си учител. За чисти предани като Нрада и Нитнанда Прабху волята на духовния учител е по-важна дори от живота им. Те се отнасят към волята на духовния си учител толкова отговорно, защото знаят, че тя е повеля на висшия авторитет – на представителя на Бога или на самия Бог.
Сравнението в тази шлока е много подходящо. Странникът напуска дома си, за да търси богатство из далечни страни – из гори, морета и планини. В непознатите земи го чакат много трудности, но щом си спомни с любов за близките си, той преодолява всички премеждия, а когато се завърне у дома, забравя всичко преживяно.
Връзката между чистия предан и Бога напомня тези семейни връзки, затова нищо не може да попречи на предания да изпълнява задълженията си, тъй като той е свързан с Бога чрез връзките на любовта.