ТЕКСТ 1

Тази шлока дава съвършен отговор на въпроса на Махрджа Парӣкит за това, как живото същество, което няма нищо общо с материалното тяло и ума, е започнало материалния си живот. Душата е различна от материалното съзнание, но под влиянието на външната енергия на Бога, наречена тма-м, се оказва в плен на материалните представи за живота. Това вече бе обяснено в Първа песен, когато се говореше как Всадева видял Върховния Бог и външната му енергия. Богът управлява външната енергия, а външната енергия, покорна на волята на Бога, управлява живите същества. Затова въпреки че в чистото си състояние живото същество има чисто съзнание, то все пак е подчинено на волята на Бога, тъй като се намира под влиянието на външната му енергия. Това е потвърдено и в Бхагавад-гӣт (15.15), където се казва, че Богът присъства в сърцето на всяко живо същество и въздейства върху съзнанието му и го лишава от памет.

Един въпрос, който основателно би могъл да възникне, е защо Богът въздейства върху съзнанието на живото същество и го лишава от памет. Отговорът е, че всъщност Богът желае всяко живо същество да се намира в чисто съзнание, да осъзнава себе си като неотделима частица от него и да му служи с любов, което е заложено в самата му природа. Но понеже притежава и известна независимост, живото същество може да откаже да служи на Бога и да се опита да бъде независимо като него. Всички непредани живи същества искат да станат могъщи като Бога, въпреки че не са в състояние да постигнат това. Живите същества са се озовали в плен на илюзията по волята на Бога, защото са поискали да станат като него. Обусловеното живо същество прилича на човек, който мечтае да стане цар, без да притежава необходимите за това качества. Когато у живото същество възникне подобно желание, Богът прави така, че то да потъне в сън, в който да сънува, че е цар. Следователно най-напред се появява греховното желание на живото същество да стане Бог, а след това по волята на Бога то забравя истинския си живот и започва да сънува един утопичен свят, в който му е отредено място на Бог. Детето плаче и иска от майка си да му даде луната, тогава тя му дава огледалце, за да го успокои, като му покаже отражението на луната. Разплаканите деца на Бога също получават отражение – материалния свят, – за да господстват над него, като станат кармӣ, а после, когато се отчаят, че ще могат да го покорят, да го отрекат, надявайки се, че ще могат да се слеят с Бога. И двете състояния са просто илюзия, сън. Не е необходимо да се установява кога точно живото същество е пожелало това за пръв път. Несъмнено е едно: веднага щом у него се е появило такова желание, по волята на Бога то е било предадено във властта на тма-м. Затова в материалното си състояние живото същество сънува: „Това е мое, а това съм аз“. В съня си то погрешно взема материалното си тяло за своето аз или пък си мисли, че е Бог и че всичко, което е свързано с материалното му тяло, е „негово“. Така измамните концепции „аз“ и „мое“, които живото същество влачи със себе си живот след живот, съществуват всъщност само насън. И това продължава дотогава, докато то не осъзнае истинската си природа и не разбере, че е неотделима частица от Бога, вечно подчинена на него.

Но в чистото съзнание на живото същество няма място за илюзорни сънища; то помни, че не е Бог, а вечен слуга на Бога, който му служи с трансцендентална любов.