ТЕКСТ 16
бхтя-прасдбхимукха дг-сава
прасанна-хсруа-лочаннанам
кирӣина куалина чатур-бхуджа
питшука вакаси лакита шри
бхтя – слугата; прасда – нежност; абхимукхам – благосклонно обръща лице; дк – самата гледка; савам – опиянение; прасанна – много удовлетворен; хса – усмивка; аруа – червеникав; лочана – очи; нанам – лице; кирӣинам – с шлем; куалинам – с обици; чату-бхуджам – с четири ръце; пӣта – жълти; ашукам – дрехи; вакаси – на гърдите; лакитам – белязан; шри – с богинята на щастието.
Божествената Личност благосклонно свеждаше глава към любимите си слуги. Целият му облик, опияняващ и притеглящ към себе си, излъчваше удовлетворение. По усмихнатото лице на Бога играеше пленителна лека руменина. Той бе облечен в жълти дрехи и украсен с обици, а на главата си носеше шлем. Той имаше четири ръце, а гърдите му бяха белязани с линиите на богинята на щастието.
В Уттара кхаа от Падма Пура се дава пълно описание на йога-пӣха – мястото, където Богът е обкръжен от вечните си предани. Там, в йога-пӣха, в лотосовите нозе на Бога седят олицетворението на религията, на знанието, на богатството и на отречението. Четирите Веди (к, Сма, Яджур и Атхарва) лично присъстват, за да дават съвети на Бога. Там са и шестнайсетте енергии, начело с Чаа. Чаа и Кумуда са вратари на първите порти, пазачи на средните порти са Бхадра и Субхадра, а последните порти се охраняват от Джая и Виджая. Има и други пазачи: Кумуда, Кумудка, Пуарӣка, Вмана, Шакукара, Сарванетра, Сумукха и т.н. Дворецът на Бога е украсен много богато и надеждно се охранява от споменатите по-горе стражи.