ТЕКСТ 17
адхярхаӣсанам стхита пара
вта чату-оаша-пача-шактибхи
юкта бхагаи сваир итаратра чдхруваи
сва ева дхман рамамам ӣшварам
адхярхаӣя – достоен за велико обожание; санам – на трон; стхитам – седнал на него; парам – Върховният; втам – заобиколен от; чату – четири, именно практи, пуруа, махат и его; оаша – шестнайсетте; пача – петте; шактибхи – от енергиите; юктам – надарен с могъщество; бхагаи – неговите богатства; сваи – лични; итаратра – други, второстепенни съвършенства; ча – също; адхруваи – временен; све – своята; ева – несъмнено; дхман – обител; рамамам – наслаждавайки се; ӣшварам – Върховният Бог.
Богът седеше на трона си, заобиколен от различни енергии – четирите, шестнайсетте и петте. Освен това там бяха и шестте му лични съвършенства заедно с други, по-незначителни енергии, временни по природа. Но Той бе истинският Върховен Господар, който се наслаждава на своята обител.
По природа Богът притежава шест съвършенства: Той е най-богатият, най-могъщият, най-прочутият, най-красивият, най-ученият и най-себеотреченият. А що се отнася до материалните му съзидателни енергии, служат му четири: принципите практи, пуруа, махат-таттва и егото. Освен тях, му служат и шестнайсет други енергии: петте елемента (земя, вода, въздух, огън и небе), петте органа за сетивно възприятие (очи, уши, нос, език и кожа), петте органа за действие (ръце, крака, стомах, анус и полови органи) и умът. Петте енергии, споменати в тази шлока, са обектите на сетивата: форма, вкус, мирис, звук и това, което се осезава. Всички тези двадесет и пет служат на Бога в материалното творение и лично обкръжават Бога, готови да му служат. Осемте по-незначителни съвършенства – аа-сиддхите, към които се стремят йогӣте, за да постигнат временно господство, – също са подчинени на Бога и са му присъщи по природа. Не е нужно Той да полага някакви усилия, за да ги постигне. Затова Той е Върховният Бог.
Със сурови отречения и физически упражнения живото същество може да постигне временно някакви удивителни способности, но това не го прави Върховен Бог. Благодарение на енергията си, която притежава по природа, Върховният Бог е неизмеримо по-могъщ от всички йогӣ, неизмеримо по-учен от всички гнӣ, неизмеримо по-богат и от най-богатите, неизмеримо по-прекрасен от всички красиви същества и неизмеримо по-щедър и от най-щедрия филантроп. Той превъзхожда всички; никой не може да постигне неговото съвършенство в никое от изброените по-горе могъщества, независимо какви отречения и йогически способности демонстрира. Йогӣте зависят от неговата милост. Поради безкрайната си щедрост Той може да ги дари с временни сили, за които те копнеят толкова много, но на чистите си предани, които не искат от него нищо друго, освен да могат да му служат, като отплата за безкористното им служене Той им дава самия себе си.