No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 18

тад-даршанхлда-париплутнтаро
хят-тану према-бхаршру-лочана
нанма пдмбуджам ася вишва-сг
ят прамахасйена патхдхигамяте

тат – като видя Бога по този начин; даршана – среща; хлда – радост; париплута – преизпълнен; антара – в сърцето; хят – изпълнен с екстаз; тану – тяло; према-бхара – с пълна трансцендентална любов; ашру – сълзи; лочана – в очите; нанма – отдаде поклон; пда-амбуджам – в лотосовите нозе; ася – на Бога; вишва-ск – създателя на вселената; ят – който; прамахасйена – великата освободена душа; патх – път; адхигамяте – следва.

Брахм видя Божествената Личност в цялото ѝ великолепие и сърцето му преля от щастие. От преизпълнилата го трансцендентална любов и екстаз очите му се напълниха със сълзи и той падна в поклон пред Бога. Това е пътят, който живото същество трябва да следва, за да постигне най-висшето съвършенство (парамахаса).

В самото начало на Шрӣмад Бхгаватам се казва, че това велико писание е предназначено за парамахаси. Парамо нирматсар сатм, т.е. Шрӣмад Бхгаватам е предназначен за хора, които не знаят какво е злоба. Злобата, присъща на обусловената душа, започва от много дълбоко – тя е насочена най-напред към Върховната Божествена Личност. Божествената Личност е неопровержима истина, признавана от всички свещени писания. Бхагавад-гӣт отделя особено внимание на личностния аспект на Върховния Бог. Дори нещо повече, в последната част на това велико произведение категорично се заявява, че ако иска да се спаси от страданията, човек трябва да се отдаде на Божествената Личност. Но, за съжаление, хората с неблагочестиво минало не вярват в съществуването на Божествената Личност; вместо това всеки иска сам да бъде Бог, без да има каквито и да било достойнства. Злобата, присъща на обусловената душа, остава дори когато у човека възникне желанието да се слее с Бога. Затова дори и най-великите философи емпирици, които размишляват за сливането с Върховния Бог, не могат да станат парамахаси, тъй като умът им е осквернен от злобата. Следователно равнището парамахаса могат да постигнат само тези, които са се посветили на практиката на бхакти йога. Бхакти йога започва от момента, в който човек придобие твърдата увереност, че е достатъчно просто да служи на Бога с преданост и съвършена трансцендентална любов, за да постигне най-висшето съвършенство на живота. Брахмджӣ вярвал в пътя на бхакти йога; той с вяра приел наставлението на Бога да извършва тапа и го изпълнил, налагайки си тежки отречения. Така той постигнал огромен успех – пред неговия взор се открило видението на Вайкухалоките и Бога. Обителта на Върховния Бог не може да бъде достигната с механични средства (нито с помощта на ума, нито с някаква машина). Но човек може да постигне Вайкухалока като следва процеса на бхакти йога, защото само чрез бхакти йога може да бъде осъзнат Богът. Всъщност Брахмджӣ останал да седи на своя лотос, но благодарение на искреността, с която следвал процеса на бхакти йога, успял да види Вайкухалоките в цялото им великолепие, а също и самия Бог и придружителите му.

Като следва стъпките на Брахм, тоест като поеме пътя на парамахасите, който се препоръчва тук, дори и в наше време всеки може да постигне същото съвършенство. Този метод за себепознание, предназначен за хората от настоящата епоха, е одобрен и от Бог Чайтаня. Преди всичко човек трябва искрено да повярва в съществуването на Божествената Личност Шрӣ Ка и да не прави усилия да го постигне със спекулативна философия, а да слуша за него от Шрӣмад Бхгавад-гӣт, а по-късно да започне да изучава и Шрӣмад Бхгаватам. Човек трябва да слуша личност, която е Бхгаватам, а не професионални разказвачи или кармӣ, гнӣ и йогӣ. Това е тайната за постигането на науката за Бога. Не е задължително човек да се отрича от света; той може да си остане в същото положение, в което се намира сега, но трябва да намери истински предан на Бога и с вяра да слуша от него трансценденталното послание на Бога. Такъв е пътят на парамахасите, който се препоръчва в дадената шлока. Едно от многобройните святи имена на Бога е името аджита, „непобедим“. И все пак човек може да покори Бога, когато следва пътя на парамахасите. Великият духовен учител Брахм проумял тази истина и я показал на практика. Той сам препоръчва парамахаса-пантх със следните думи:

гне прасам удапся наманта ева
джӣванти санмукхарит бхавадӣя вртм
стхне стхит шрути-гат тану-в-манобхир
йе пряшо 'джита джито 'пй аси таис трилокм

Брахм каза: „О, Боже Ка, преданият, който е отхвърлил пътя на емпиричната философия, чиято цел е сливането с битието на Върховния, започнал е да слуша за твоето величие и дейности от истински сдху, светец, и живее честно, изпълнявайки задълженията си, предписани му от неговото положение в обществото, може да завоюва твоето благоразположение и милост, независимо че Ти си аджита, непобедим“. (Шрӣмад Бхгаватам, 10.14.3) Такъв е пътят на парамахасите, който самият Брахм следвал и по-късно препоръчал за всички, които искат да постигнат съвършенството на живота.

« Previous Next »