ТЕКСТ 18
тад-даршанхлда-париплутнтаро
хят-тану према-бхаршру-лочана
нанма пдмбуджам ася вишва-сг
ят прамахасйена патхдхигамяте
тат – като видя Бога по този начин; даршана – среща; хлда – радост; париплута – преизпълнен; антара – в сърцето; хят – изпълнен с екстаз; тану – тяло; према-бхара – с пълна трансцендентална любов; ашру – сълзи; лочана – в очите; нанма – отдаде поклон; пда-амбуджам – в лотосовите нозе; ася – на Бога; вишва-ск – създателя на вселената; ят – който; прамахасйена – великата освободена душа; патх – път; адхигамяте – следва.
Брахм видя Божествената Личност в цялото ѝ великолепие и сърцето му преля от щастие. От преизпълнилата го трансцендентална любов и екстаз очите му се напълниха със сълзи и той падна в поклон пред Бога. Това е пътят, който живото същество трябва да следва, за да постигне най-висшето съвършенство (парамахаса).
В самото начало на Шрӣмад Бхгаватам се казва, че това велико писание е предназначено за парамахаси. Парамо нирматсар сатм, т.е. Шрӣмад Бхгаватам е предназначен за хора, които не знаят какво е злоба. Злобата, присъща на обусловената душа, започва от много дълбоко – тя е насочена най-напред към Върховната Божествена Личност. Божествената Личност е неопровержима истина, признавана от всички свещени писания. Бхагавад-гӣт отделя особено внимание на личностния аспект на Върховния Бог. Дори нещо повече, в последната част на това велико произведение категорично се заявява, че ако иска да се спаси от страданията, човек трябва да се отдаде на Божествената Личност. Но, за съжаление, хората с неблагочестиво минало не вярват в съществуването на Божествената Личност; вместо това всеки иска сам да бъде Бог, без да има каквито и да било достойнства. Злобата, присъща на обусловената душа, остава дори когато у човека възникне желанието да се слее с Бога. Затова дори и най-великите философи емпирици, които размишляват за сливането с Върховния Бог, не могат да станат парамахаси, тъй като умът им е осквернен от злобата. Следователно равнището парамахаса могат да постигнат само тези, които са се посветили на практиката на бхакти йога. Бхакти йога започва от момента, в който човек придобие твърдата увереност, че е достатъчно просто да служи на Бога с преданост и съвършена трансцендентална любов, за да постигне най-висшето съвършенство на живота. Брахмджӣ вярвал в пътя на бхакти йога; той с вяра приел наставлението на Бога да извършва тапа и го изпълнил, налагайки си тежки отречения. Така той постигнал огромен успех – пред неговия взор се открило видението на Вайкухалоките и Бога. Обителта на Върховния Бог не може да бъде достигната с механични средства (нито с помощта на ума, нито с някаква машина). Но човек може да постигне Вайкухалока като следва процеса на бхакти йога, защото само чрез бхакти йога може да бъде осъзнат Богът. Всъщност Брахмджӣ останал да седи на своя лотос, но благодарение на искреността, с която следвал процеса на бхакти йога, успял да види Вайкухалоките в цялото им великолепие, а също и самия Бог и придружителите му.
Като следва стъпките на Брахм, тоест като поеме пътя на парамахасите, който се препоръчва тук, дори и в наше време всеки може да постигне същото съвършенство. Този метод за себепознание, предназначен за хората от настоящата епоха, е одобрен и от Бог Чайтаня. Преди всичко човек трябва искрено да повярва в съществуването на Божествената Личност Шрӣ Ка и да не прави усилия да го постигне със спекулативна философия, а да слуша за него от Шрӣмад Бхгавад-гӣт, а по-късно да започне да изучава и Шрӣмад Бхгаватам. Човек трябва да слуша личност, която е Бхгаватам, а не професионални разказвачи или кармӣ, гнӣ и йогӣ. Това е тайната за постигането на науката за Бога. Не е задължително човек да се отрича от света; той може да си остане в същото положение, в което се намира сега, но трябва да намери истински предан на Бога и с вяра да слуша от него трансценденталното послание на Бога. Такъв е пътят на парамахасите, който се препоръчва в дадената шлока. Едно от многобройните святи имена на Бога е името аджита, „непобедим“. И все пак човек може да покори Бога, когато следва пътя на парамахасите. Великият духовен учител Брахм проумял тази истина и я показал на практика. Той сам препоръчва парамахаса-пантх със следните думи:
гне прасам удапся наманта ева
джӣванти санмукхарит бхавадӣя вртм
стхне стхит шрути-гат тану-в-манобхир
йе пряшо 'джита джито 'пй аси таис трилокм
Брахм каза: „О, Боже Ка, преданият, който е отхвърлил пътя на емпиричната философия, чиято цел е сливането с битието на Върховния, започнал е да слуша за твоето величие и дейности от истински сдху, светец, и живее честно, изпълнявайки задълженията си, предписани му от неговото положение в обществото, може да завоюва твоето благоразположение и милост, независимо че Ти си аджита, непобедим“. (Шрӣмад Бхгаватам, 10.14.3) Такъв е пътят на парамахасите, който самият Брахм следвал и по-късно препоръчал за всички, които искат да постигнат съвършенството на живота.