ТЕКСТ 20
шрӣ-бхагавн увча
тваха тоита самяг
веда-гарбха сиска
чира бхтена тапас
дустоа кӯа-йогинм
шрӣ-бхагавн увча – свръхпрекрасната Божествена Личност каза; тва – от теб; ахам – Аз съм; тоита – доволен; самяк – напълно; веда-гарбха – оплоден с Ведите; сиска – за сътворение; чирам – дълго време; бхтена – натрупани; тапас – с отречение; дустоа – трудно могат да удовлетворят; кӯа-йогинм – за псевдомистиците.
Прекрасната Божествена Личност каза на Брахм: О, Брахм, носещ в себе си Ведите, Аз съм много доволен от отреченията, на които толкова дълго време се подлагаше, воден от желанието си да твориш. Лъже-мистиците много трудно могат да ме удовлетворят.
Съществуват два вида отречения: едните човек извършва, за да удовлетвори сетивата си, а другите – за да постигне себепознание. Има много псевдомистици, които се подлагат на сурови отречения в името на собственото си удовлетворяване, но има и хора, които поемат такива отречения, за да удовлетворят сетивата на Бога. Например отреченията, през които минават хората, за да създадат ядрените оръжия, не могат да удовлетворят Бога; подобни отречения никога не носят удовлетворение. Законите на природата са такива, че неизбежно един ден всеки умира. Но ако човек извършва отречения, за да приближи тази гибел, Богът не може да бъде доволен. Богът иска всяка от неотделимите му частици да постигне вечен живот и блаженство, като се върне у дома, при него – всъщност цялото материално творение е създадено точно с тази цел. Такава била целта и на суровите отречения на Брахм: той искал да се научи да твори, за да може да удовлетвори Бога. И Богът, доволен от него, вложил в сърцето му ведическото знание. Крайната цел на ведическото знание е да се узнае Богът, с него не трябва да се злоупотребява за постигането на други цели. Хората, които не използват ведическото знание по този начин, се наричат кӯа йогӣ – псевдотрансценденталисти, които погубват живота си, преследвайки скрити цели.