ТЕКСТ 22

Най-висшето съвършенство на живота е човек да узнае Бога, като го види лично, а това е възможно единствено по милостта на Бога. Всеки може да постигне това съвършенство, ако се старае да служи предано на Бога така, както препоръчват авторитетните свещени писания, признати от истинските чрии (духовните учители). Бхагавад-гӣт например е ведическо писание, чиято авторитетност е призната от всички велики чрии: Шакара, Рмнуджа, Мадхва, Чайтаня, Вишвантха, Баладева, Сиддхнта Сарасватӣ и много други. В Бхагавад-гӣт Божествената Личност Шрӣ Ка ни моли винаги да го помним, да бъдем негови предани, да обожаваме единствено него и винаги да му се покланяме. Ако правим това, непременно ще се върнем вкъщи, обратно при него. Същата повеля откриваме и на други места – да изоставим всички други дейности и без колебание да се предадем на Бога. На такъв предан Богът дава личната си закрила. Това е тайната за постигането на най-висшето равнище на съвършенство. Освободен от чувство за превъзходство, Брахм следвал тези принципи съвсем точно и постигнал най-висшето съвършенство – видял обителта на Бога и самия Бог с всичките му приближени. Осъзнаването на безличностното сияние от тялото на Бога, както и осъзнаването на Парамтм не са най-висшето съвършенство. В тази шлока особено внимание заслужава думата манӣита. С основание или без основание, всеки много се гордее с така наречената си образованост. Но Богът казва, че най-висшето съвършенство на знанието е човек да узнае него и неговата обител, където няма място за илюзия.