No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 23

пратдиа ма татра
твайи карма-вимохите
тапо ме хдая скд
тмха тапасо 'нагха

пратдиам – заповядано; ма – от мен; татра – заради; твайи – на теб; карма – дълг; вимохите – объркан; тапа – отречение; ме – мен; хдаям – сърце; скт – направо; тм – живот и душа; ахам – Аз; тапаса – на този, който следва отречения; анагха – о, безгрешни.

О, безгрешни Брахм, знай, че Аз бях този, който ти каза да се подложиш на отречения, когато ти бе объркан и не можеше да разбереш какъв е дългът ти. Това отречение е моето сърце и душа и затова между него и мен няма разлика.

Отречението, чрез което човек може да види Божествената Личност лице в лице, е преданото служене на Бога, защото само като отдава предано служене с трансцендентална любов, човек може да се приближи до Бога. Това отречение е вътрешна енергия на Бога и не се различава от него. Действията на вътрешната енергия се проявяват под формата на непривързаност към материалното наслаждение. Живите същества попадат в материалния затвор заради стремежа си да господстват. Но практиката на преданото служене помага на човека да се освободи от желанието за наслаждение. Преданите по напълно естествен начин стават непривързани към материалните наслаждения и тази непривързаност е резултат от съвършеното знание. Следователно отреченията в преданото служене включват в себе си още знание и непривързаност – така се проявява действието на трансценденталната енергия.

Ако човек иска да се върне вкъщи, при Бога, не бива да се наслаждава на илюзорното материално благополучие. Само глупакът, който не знае нищо за трансценденталното блаженство на общуването с Бога, се стреми да се наслаждава на преходното материално щастие. В Чайтаня чаритмта се казва, че човек, който искрено желае да види Бога и в същото време иска да се наслаждава на материалния свят, е глупак. Този, който иска да остане в материалния свят заради материалното наслаждение, няма какво да прави във вечното царство на Бога. Богът проявява милостта си към него, като му отнема всичко, което е притежавал в материалния свят. А ако той се опита да си върне загубеното, милостивият Бог отново го лишава от всичките му притежания. Постоянните неуспехи, с които завършват опитите на предания за постигане на материално благополучие, му спечелват неуважението на всичките му приятели и роднини. В материалния свят роднините и приятелите ценят само хората, които са богати и преуспяващи, независимо с какви средства са спечелили богатствата си. По този начин от милост към своя глупав предан Богът прави така, че го заставя да приеме отречения, докато накрая той постигне пълно щастие, като се посвети на служене на Бога. Следователно отреченията в преданото служене – доброволни или принудително наложени от Бога – са необходимо условие за постигането на съвършенство. Затова те са вътрешна енергия на Бога.

Но този, който не се е освободил от греховете си, не е в състояние да се подложи на отречението на преданото служене. Както се казва в Бхагавад-гӣт, само човек, който напълно се е освободил от последиците на греховете си, може да обожава Бога. Брахмджӣ бил безгрешен и затова самоотвержено изпълнил повелята на Бога (тапа тапа). А Богът, удовлетворен от него, го възнаградил с това, към което Брахм се стремял. Следователно човек може да удовлетвори Бога и да постигне милостта му само чрез любов, придружена от отречения. Богът посочва пътя на праведните и ако вървят по него, чистите предани достигат най-висшето съвършенство на живота.

« Previous Next »