ТЕКСТ 25
брахмовча
бхагаван сарва-бхӯтнм
адхяко 'вастхито гухм
веда хй апратируддхена
прагнена чикӣритам
брахм увча – Брахм каза; бхагаван – о, Господи; сарва бхӯтнм – на всички живи същества; адхяка – повелител; авастхита – разположен; гухм – в сърцето; веда – знаеш; хи – несъмнено; апратируддхена – безпрепятствено; прагнена – чрез свръхинтелигентността; чикӣритам – усилия.
Брахм каза: О, Божествена Личност, Ти се намираш в сърцето на всяко живо същество като върховен повелител и благодарение на висшата си интелигентност безпрепятствено виждаш всичките му усилия и стремежи.
Бхагавад-гӣт потвърждава, че Богът се намира в сърцето на всяко живо същество като наблюдател, следователно всичко, което се случва, става с неговото разрешение. Той самият не се наслаждава на плодовете от дейностите, Той само разрешава наслаждението на другите. Например в страните, в които има сух режим, хроничният алкохолик трябва да представи молба до длъжностното лице, което отговаря за снабдяването, и длъжностното лице, след като се запознае със случая, може да разреши да му бъде отпуснато определено количество алкохол. Целият материален свят е пълен с алкохолици – всяко живо същество си е наумило, че трябва да се наслаждава на нещо, и гори от желание да осъществи мечтите си. Всемогъщият Бог, който е много милостив към живите същества, както бащата към сина си, изпълнява детинските им капризи, за да им достави удоволствие. Но всъщност преизпълненото с желания живо същество не се наслаждава истински, а само служи на прищевките на тялото си, без да извлича от това нито полза, нито удовлетворение. Алкохоликът не печели нищо от пиянството, но тъй като е станал роб на този навик и не иска да се освободи от него, милостивият Бог му дава възможност да осъществи желанието си.
Според имперсоналистите човек трябва да стане свободен от желания, а други твърдят, че трябва да потисне всичките си желания. Това е невъзможно: никой не е в състояние да прогони желанията, защото те са един от симптомите на живота. Ако нямаше желания, живото същество щеше да е мъртво. Но то живее. Затова желанието е неизменен спътник на живота. Желанията стават съвършени, когато са насочени към служене на Бога. Богът също иска всяко живо същество да отхвърли личните си желания и да служи на неговите желания. Това е заключителното наставление на Бхагавад-гӣт. Брахмджӣ се съгласил на това и така получил отговорния пост на творец, който да създаде поколенията, които ще заселят опустялата вселена. Следователно единството с Бога означава живото същество да съгласува желанията си с желанията на Върховния Бог. Това прави всичките му желания съвършени.
Богът, който под формата на Свръхдуша е в сърцата на всички живи същества, знае всичките им помисли – от него не може да се скрие нищо. Благодарение на висшата си интелигентност Той дава на всеки възможност да осъществи желанията си, но освен това го възнаграждава и с последиците от тези желания.