ТЕКСТ 3

Двете погрешни схващания за живота – „аз“ и „мое“ – са присъщи на две категории хора. На по-низшето равнище преобладава концепцията „мое“, а на по-висшето – лъжливата концепция „аз“. В животинската форма на съществуване лъжливата концепция „мое“ може да се открие дори у котките и кучетата, които се бият помежду си, водени от измамното чувство за собственост. Същото заблуждение преобладава и в низшата степен на човешкия живот – тогава то приема формата на представи от типа на: „Това е моето тяло“, „Това е моето семейство“, „Това е моята класа“, „Това е моята нация“, „Това е моята страна“ и т.н. А в по-висшата степен, на етапа на умозрителното възприемане на света, лъжливата концепция „мое“ се превръща в представите „Аз съм“, „Всичко това съм аз“ и т.н. Всички хора изповядват лъжливите представи „аз“ и „мое“, но у различните категории хора те приемат различна форма. Истинската природа на своето аз човек може да разбере само когато осъзнае: „Аз съм вечен слуга на Бога“. Това е чистото съзнание. Цялата ведическа литература учи именно на такова схващане за живота.

Погрешната представа „Аз съм Бог“ или „Аз съм Върховният“ е по-опасна от концепцията „мое“. Въпреки че понякога ведическите писания съветват човека да мисли за себе си като за едно цяло с Бога, това ни най-малко не означава, че човекът може да стане равен на Бога във всяко едно отношение. Очевидно живото същество в много отношения е еднакво с Бога, но в крайна сметка то е подчинено на Бога и е създадено, за да удовлетворява сетивата му. Затова Богът моли обусловените души да му се отдадат. Ако живите същества не бяха подвластни на върховната воля, защо Богът би ги молил да му се отдадат? Ако са равни на Бога във всички отношения, защо попадат под влиянието на м? Вече много пъти говорихме, че материалната енергия е подчинена на Бога. Бхагавад-гӣт (9.10) потвърждава властта на Бога над материалната природа. Може ли живото същество, което твърди, че по нищо не отстъпва на Върховното Същество, да управлява материалната природа? Глупавото аз може би ще отговори, че ще успее да направи това в бъдеще. Но даже и да приемем, че някога то ще успее да подчини материалната природа и да я контролира по същия начин, както прави това Върховното Същество, все пак остава открит въпросът, защо в сегашния момент то се намира под нейната власт. Бхагавад-гӣт казва, че ако иска да се освободи от властта на материалната природа, живото същество трябва да се отдаде на Върховния Бог. Докато не направи това, то никога няма да може да управлява материалната природа. Следователно човек трябва да отхвърли всички погрешни представи за своето аз, като поеме пътя на преданото служене, т.е. като се посвети целия на трансцендентално любовно служене на Бога. Безработният бедняк се сблъсква с толкова много трудности в живота си, но ако по волята на случая получи добра държавна служба, веднага става щастлив. Безсмислено е да се отрича върховенството на Бога, който управлява всички енергии. Вместо това живото същество трябва да се опита да заеме естественото си положение и да възстанови своето първоначално величие, т.е. да възвърне чистото си съзнание, че е вечен слуга на Бога. В обусловения си живот живото същество е слуга на илюзорната м, а в освободеното си състояние е чист, безкористен слуга на Бога. За да стане достойно да служи на Бога, то трябва да се освободи от влиянието на гуите на материалната природа. Докато остава слуга на различните идеи, родили се в собствения му ум, то няма да може да се избави от болестите „аз“ и „мое“.

Заблуждаващата енергия не може да оскверни Върховната Истина, защото е подвластна на Нея. Но относителните истини имат склонността да попадат под влиянието на заблуждаващата енергия, затова за тях е най-добре да се обръщат направо към Върховната Истина, както обръщаме лице към слънцето. Когато в небето сияе слънцето, всичко е окъпано в светлина, а когато то се скрива, светът потъва в мрак. По подобен начин този, който непосредствено съзерцава Върховния Бог, е свободен от всички илюзии, а този, който не вижда Бога, тъне в мрака на илюзорната м. Бхагавад-гӣт (14.26) потвърждава това по следния начин:

И така, човек много сериозно трябва да се стреми да овладее науката на бхакти йога – обожаването и възхваляването на Бога, слушането на Шрӣмад Бхгаватам от автентичен източник (не от професионални разказвачи, а от човек, който живее според принципите на Бхгаватам) и постоянното общуване с чисти предани. Той не трябва да се подвежда от лъжливите концепции „аз“ и „мое“. Кармӣте са погълнати от концепцията „мое“, а гнӣте – от концепцията „аз“, но нито едните, нито другите са в състояние да се освободят от робството на заблуждаващата енергия. Шрӣмад Бхгаватам, и на първо място Бхагавад-гӣт, имат за цел да освободят хората от погрешните представи „аз“ и „мое“. Шрӣла Всадева е записал тези произведения заради освобождението на падналите души. Живото същество трябва да постигне трансцендентална позиция, където повече няма да е подчинено на времето и на материалната енергия. Обусловената душа е под властта на времето и подобното ѝ на сън материално съществуване се разпада на минало, настояще и бъдеще. Умозрителните философи се опитват да надмогнат властта на времето, като разчитат на това, че в бъдеще, когато задълбочат познанията си и преодолеят егото, ще станат Всудева, Върховния Бог. Но този метод е несъвършен. Съвършеният метод е човек да признае, че Бог Всудева е Върховният повелител на всичко съществуващо. А съвършенството в пътя на познанието е човек му се предаде, защото Той е източникът на всичко. Само когато осъзнае тази истина, човек може да се освободи от погрешните представи „аз“ и „мое“. Потвърждение на това може да се намери и в Бхагавад-гӣт, и в Шрӣмад Бхгаватам. Науката за Бога и пътят на бхакти йога, изложени във великото произведение Шрӣмад Бхгаватам, са особеният дар на Шрӣла Всадева за тънещите в илюзия живи същества. Обусловените души трябва да се възползват от възможностите, които открива пред тях тази велика наука.