ТЕКСТ 33

Трябва внимателно да забележим, че когато говори на Брахм, Божествената Личност насочва цялото му внимание към себе си, като изтъква, че именно Той, Върховният Бог, е съществувал преди творението, че единствено Той поддържа това творение и единствено Той ще остане след унищожението му. Брахм също е творение на Върховния Бог. Издигайки теорията за единството, имперсоналистите твърдят, че тъй като е еманация на Аза (т.е. на Абсолютната Истина), Брахм е същият този Аз и е тъждествен на Бога, който пък е самият Аз. И следователно според дадения стих не съществува нищо друго, освен този единен Аз. Но приемайки аргументите на имперсоналистите, все пак трябва да признаем, че Богът е творящият Аз, докато Брахм е сътвореният аз. Следователно между двата аза има разлика – единият е господстващ, а другият е подчинен. Така че дори и когато приемем аргументите на имперсоналистите, сме принудени да признаем съществуването на два аза. Трябва да отбележим обаче, че ведическите писания (Кахопаниад) признават качествената еднаквост на двата аза. В Кахопаниад се казва:

Ведите признават, че творящият Аз и сътвореният аз са равни в качествено отношение, защото и двата са нитя и четана. Но творящият Аз е в единствено число, докато сътвореният аз е в множествено, защото сътворените аз са безброй – самият Брахм и всички, които той създал. Тази истина е много проста. Бащата създава (зачева) сина, синът на свой ред създава свои синове и в известен смисъл всички те са равни, защото са човешки същества. Но в същото време синът и внуците са различни от бащата; нито синът, нито внуците могат да заемат мястото на бащата. Бащата, синът и внукът са едновременно и еднакви, и различни помежду си. Те са еднакви, защото всички са хора, но по отношение един спрямо друг са различни. Затова Ведите правят разлика между понятия като „творец“ и „сътворени“ или „господар“ и „управлявани“, отбелязвайки, че първият (господстващият Аз) поддържа съществуването на управляваните аз. Така между двете категории аз има огромна разлика.

Освен това настоящата шлока не дава никакви основания да се отрича, че Богът и Брахм са личности. Следователно и господарят, и управляваните са личности. Това заключение опровергава заключението на имперсоналистите, че всичко е безличностно. Теориите на не особено интелигентните последователи на имперсонализма, които поставят акцента върху безличностния аспект на Абсолюта, тук се опровергават с твърдението, че управляващият Аз е Абсолютната Истина и че Абсолютната Истина е личност. Управляваното аз, Брахм, също е личност, но не е Абсолютът. За да осъзнаем духовността на собственото си аз, можем да допуснем, че сме принципно тъждествени с Абсолютната Истина. Но разликата между управляваните и управляващия винаги се запазва, както ясно свидетелства даденият стих, превратно тълкуван от имперсоналистите. Брахм със собствените си очи видял управляващия Бог, който съществува в трансценденталната си вечна форма дори и след унищожението на материалното творение. Формата на Бога, която Брахм видял, съществувала преди създаването дори на самия Брахм. Материалното проявление с всичките си съставни елементи и посредници на материалното творение също е експанзия от енергията на Бога. А когато дойде краят му, това, което остава, е пак същата Божествена Личност. Следователно формата на Бога съществува винаги, на всички етапи от сътворението, поддържането и унищожението. Ведическите химни потвърждават този факт с думите: всудево в идам агра сӣн на брахм на ча шакара еко нряа сӣн на брахм нешна и т.н. Преди сътворението не е имало никой друг, освен Всудева. Не е имало нито Брахм, нито Шакара. Съществувал само Нряа и никой друг – нито Брахм, нито Ӣшна. В коментарите си към Бхагавад-гӣт Шрӣпда Шакарчря също утвърждава, че Нряа, Божествената Личност, е трансцендентален към творението, но цялото творение е дело на авякта. Следователно разликата между твореца и сътвореното винаги се запазва, въпреки че в качествено отношение те са еднакви.

Друг извод, който произтича от тази шлока, е че върховната истина е Бхагавн, или Божествената Личност. Вече бе дадено описание на личността на Бога и на неговото царство. Царството на Бога не е пусто, както си го представят имперсоналистите. Планетите Вайкухи са изпълнени с трансцендентално многообразие: жителите им имат четири ръце, живеят сред изключително богатство и великолепие, имат дори въздушни кораби и всичко останало, необходимо за съществуването на толкова развита цивилизация. Следователно Божествената Личност съществува преди сътворението на материалния свят и пребивава на Вайкухалока, където цари трансцендентално многообразие. Бхагавад-гӣт също нарича Вайкухалоките сантана, което означава, че те не подлежат на унищожение дори по време на разрушението на проявения космос. Тези трансцендентални планети имат съвършено различна природа, която ги прави неподвластни на законите на материалното сътворение, поддържане и унищожение. Съществуването на Божествената Личност предполага съществуването на Вайкухалоките, както съществуването на царя предполага наличието на царство.

За съществуването на Божествената Личност се говори на много места в Шрӣмад Бхгаватам и в другите свещени писания. Например в Шрӣмад Бхгаватам (2.8.10) Махрджа Парӣкит пита:

„Как Върховният Бог, причината за сътворението, поддържането и унищожението, който никога не е подчинен на влиянието на заблуждаващата енергия и е неин господар, се намира във всяко сърце?“ Подобен въпрос задава и Видура:

В бележките си Шрӣдхара Свмӣ пояснява: „По време на унищожението на творението който служи на Бога, легнал върху Шеша…“ Това означава, че трансценденталният Бог съществува вечно със своето име, слава, качества и атрибути. Същото се потвърждава и в Кшӣ кхаа от Сканда Пура, когато се говори за дхрува-чарита. Там се казва:

Дори преданите на Божествената Личност не загиват по време на унищожението на материалния свят, какво остава за самия Бог. Богът съществува вечно, и в трите фази на материалните промени.

Имперсоналистите твърдят, че Върховният е лишен от дейности, но в разговора между Брахм и Върховната Божествена Личност се казва, че Богът има дейности, както има форма и качества. Дейностите на Брахм и на останалите полубогове за поддържането на творението са дейности на Бога. Царят или държавният глава може да не седи лично в министерските кабинети, в това време той може да се отдава на царските си развлечения, но въпреки това всичко се извършва по негова воля и под неговото ръководство. Божествената Личност винаги притежава форма. В материалния свят личностната му форма остава невидима за ограничените хора и затова понякога Той е наричан безформен. Но всъщност във вечната си форма Той винаги се намира на планетите във Вайкуха, а под формата на различни инкарнации – и на планетите в материалните вселени. В този случай е много уместно да се направи аналогия със слънцето. През нощта слънцето е невидимо за хората, покрити от мрака, но то може да бъде видяно там, където вече е изгряло. Това, че жителите на някоя част от Земята не виждат слънцето, не означава, че то няма форма.

Един от химните на Бхад-раяка Упаниад (1.4.1) провъзгласява: тмаиведам агра сӣт пуруа-видха. В тази мантра се говори, че Върховната Божествена Личност (Ка) е съществувала дори преди появяването на инкарнацията пуруа. В Бхагавад-гӣт (15.18) Бог Ка е наречен Пуруоттама, защото е върховният пуруа, който е трансцендентален дори към пуруа-акара и пуруа-кара. Акара-пуруа, Мах-виу, хвърля поглед върху практи, материалната природа, но Пуруоттама е съществувал дори преди неговото появяване. Следователно Бхад-раяка Упаниад потвърждава думите на Бхагавад-гӣт, че Бог Ка е Върховната Личност (Пуруоттама).

В някои Веди се казва, че в началото е съществувал само безличностният Брахман. Но според този стих безличностният Брахман, който е ослепителното сияние от тялото на Върховния Бог, може да бъде наречен само непосредствена причина, докато причината на всички причини, т.е. крайната причина, е Върховната Божествена Личност. В материалния свят Богът съществува в безличностната си форма, защото не може да бъде възприет с материални сетива или видян с материални очи. За да може да види или да възприеме Върховния Бог, човек първо трябва да одухотвори сетивата си. Но Богът винаги съществува като индивидуална личност и обитателите на Вайкуха винаги го виждат пред себе си. Следователно в материалния свят Той е безличностен, както държавният глава присъства в министерските кабинети в безличностна форма. В резиденцията си обаче държавният глава присъства лично. По същия начин и Богът не е безличностен в своята обител, която винаги е нираста-кухакам, както се казва в началото на Бхгаватам. И така, свещените писания признават и двата аспекта на Бога – и личностния, и безличностния. Значението на личностния аспект на Бога е подчертано особено силно в стиха брахмао хи пратиххам от Бхагавад-гӣт (Бхагавад-гӣт, 14.27). От него следва, че духовното знание за Божествената Личност е много по-поверително от духовното знание за безличностния му аспект Брахман. Затова човек трябва да си постави за крайна цел осъзнаването на личностния, а не на безличностния аспект на Абсолютната Истина. Аналогията с небето в делвата и небето извън делвата може да помогне на изучаващия тези въпроси да проумее, че космическото съзнание на Абсолютната Истина прониква всичко, но това ни най-малко не означава, че неотделимата частица от Бога, която си е въобразила, че е Върховният, наистина става Върховният. Това означава само, че е станала жертва заблуждаващата енергия, като е попаднала в последния ѝ капан. Човек, който твърди, че е едно с космическото съзнание на Бога, е попаднал в последния капан, приготвен от заблуждаващата енергия, даивӣ м. Дори докато се намира в материалното творение, където Богът съществува в безличностния си аспект, човек трябва да се стреми да осъзнае личността на Бога – това е смисълът на пашчд аха яд етач ча йо 'вашийета со 'смй ахам.

Брахмджӣ също признал тази истина, когато давал наставления на Нрада. Той казал:

Върховната Божествена Личност, Хари, е единствената причина на всички причини. Следователно в дадената шлока (ахам ева) става дума единствено за Върховния Бог. Затова човек трябва да следва пътя на Брахма-сампрадя, т.е. пътя на Брахмджӣ, Нрада, Всадева и т.н., и да си постави като цел в живота осъзнаването на Върховната Божествена Личност, Хари, Бог Ка. Това съкровено наставление за чистите предани на Бога било предадено както на Брахм в началото на творението, така и на Арджуна. Полубоговете – Брахм, Виу, Махешвара, Индра, Чандра, Варуа и останалите – са само различни форми на Бога, изпълняващи различни функции; елементите, от които е изградено материалното творение, и всички многообразни енергии също принадлежат на Божествената Личност, но коренът, източникът на всичко това е Върховната Божествена Личност, Шрӣ Ка. Човек трябва да се привърже към корена на всичко съществуващо и да не позволява да бъде заблуждаван от клоните и листата. На това ни учи разгледаната шлока.