ТЕКСТ 37

Както в десета глава на Бхагавад-гӣт Божествената Личност Бог Ка обобщава цялото съдържание на Гӣт в четири шлоки (като се започне от аха сарвася прабхава), така и Шрӣмад Бхгаватам е обобщен в четири шлоки, които започват от ахам евсам евгре. По този начин съкровеният смисъл на най-важното заключение на философията бхгавата е разкрит от самата Божествена Личност, Бог Шрӣ Ка – този, който е изрекъл Шрӣмад Бхгаватам и Бхагавад-гӣт. Много лингвисти и неотдадени на Бога светски философи се опитват да тълкуват превратно тези четири шлоки на Шрӣмад Бхгаватам, но самият Бог съветва Брахмджӣ да не се отклонява от окончателния извод, който Той му предава. Богът сам изложил квинтесенцията на Шрӣмад Бхгаватам, а Брахм приел това знание. Това, че имперсоналистите чрез умело боравене с езика изопачават смисъла на думата ахам, не трябва да смущава твърдите последователи на Шрӣмад Бхгаватам. Шрӣмад Бхгаватам е книга за Божествената Личност и за чистите предани, също наричани бхгавати. И тъй като е съкровено писание за преданото служене на Бога, до нея не трябва да имат достъп никакви външни хора. За жалост, имперсоналистите, които нямат никакво отношение към Божествената Личност, понякога се опитват да тълкуват Шрӣмад Бхгаватам, опирайки се на нищожните си познания в граматиката и на абстрактните си умозаключения. Затова Богът казва на Брахм (а чрез него и на всички предани, последователи на Брахм в парампар), че не трябва да се подвежда от заключенията на така наречените лингвисти и други подобни невежи и винаги трябва да съсредоточава ума си върху знанието, получено по веригата на парампар. Никой не трябва да се опитва да дава нови тълкувания на трансценденталната мъдрост, разчитайки на светските си познания. Затова първото, което човек трябва да направи, ако иска да получи знанието, което получил Брахм, е да се обърне към истински гуру, представител на Бога в системата на парампар. Никой не трябва да измисля собствени тълкувания върху свещените писания, опирайки се на несъвършеното си знание. Гуру, истинският духовен учител, може да води ученика си по верния път, очертан в авторитетните ведически шстри. Той не си играе с думите, за да обърква ученика си. Той го учи на принципите в преданото служене чрез личния си пример. Ако не служи лично, човек живот след живот ще се занимава с безплодни разсъждения като имперсоналистите и никога няма да стигне до окончателния извод. Следвайки наставленията на духовния учител, които съответстват на принципите на свещените писания, ученикът постига пълно знание, което на свой ред се проявява под формата на непривързаност към света на сетивните наслаждения. Безплодните светски мислители не могат да проумеят как е възможно човек да се отрече от света на сетивните наслаждения и затова смятат, че всички опити за постигане на съзнание за Бога са мистицизъм. Непривързаността към сетивния свят е едно от равнищата в осъзнаването на трансценденталното. Тя се нарича брахма-бхӯта и е началната степен в трансценденталното предано служене (пар бхакти). Равнището брахма-бхӯта се нарича още тмрма. Когато го достигне, човек намира удовлетворение вътре в себе си и загубва влечение към света на сетивните удоволствия. Само след като стигне до това равнище на пълно вътрешно удовлетворение, човек наистина може да разбере трансценденталното знание за Божествената Личност. Потвърждение на казаното се дава в Шрӣмад Бхгаватам (1.2.20):

Постигайки чрез преданото служене пълно удовлетворение, което се проявява под формата на непривързаност към света на сетивните удоволствия, освободената душа е способна да разбере науката за Бога.

Човек може да проникне в тайните на науката за Бога до най-съкровените ѝ подробности само на равнището брахма-бхута, когато постигне пълно удовлетворение и непривързаност към сетивния свят, а не с помощта на познанията по граматика или на академичното теоретизиране. Брахм бил готов да приеме науката за Бога, затова Богът, доволен от него, му открил смисъла на Шрӣмад Бхгаватам. Всеки предан, който се е откъснал от света на сетивните наслаждения, може да получи наставления от самия Бог. За това говори Бхагавад-гӣт (10.10):

На преданите, които постоянно са заети с трансцендентално любовно служене на Бога (прӣти-пӯрвакам), от безпричинната си милост Богът лично им дава наставления, за да могат уверено да напредват по пътя обратно към къщи, при него. Следователно човек не трябва да прави дори опит да разбере четирите шлоки на Шрӣмад Бхгаватам чрез разсъждения и умозаключения. Той може да узнае всичко за Вайкуха, обителта на Бога, само като види лице в лице Върховния Бог, както го видял Брахмджӣ. И така, Вайкуха може да бъде узната от всеки предан, който в процеса на преданото служене е постигнал трансцендентална позиция.

В Гопла-тпанӣ Упаниад (шрути) се казва: гопа-вешо ме пуруа пурастд вирбабхува – Богът се явил пред Брахм в образа на пастирче, т.е. в изначалната си форма на Божествената Личност, Бог Шрӣ Ка, Говинда, когото по-късно Брахмджӣ ще опише в своята Брахма сахит (5.29):

Брахмджӣ желае да обожава изначалната Божествена Личност, Бог Шрӣ Ка, обитаващ най-висшата планета във Вайкуха – Голока Вндвана, където пасе кравите сурабхи като малко пастирче и където стотици хиляди богини на щастието (гопӣ) му служат с любов и благоговение.

И така, Бог Шрӣ Ка е изначалната форма на Върховния Бог (кас ту бхагавн сваям), за което свидетелства и дадената шлока. Върховна Божествена Личност е Бог Ка, а не Нряа или пуруа-аватрите, които са негови вторични проявления. Следователно Шрӣмад Бхгаватам е съзнание за Върховната Божествена Личност Бог Шрӣ Ка и заедно с Бхагавад-гӣт е звуково въплъщение на Бога. Заключението е, че Шрӣмад Бхгаватам е наука за Бога, чрез която съвършено могат да бъдат опознати Богът и неговата обител.