No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 45

нрада прха мунайе
сарасватс тае нпа
дхяте брахма парама
всмита-теджасе

нрада – великият мъдрец Нрада; прха – даде наставления; мунайе – на великия мъдрец; сарасват – на река Сарасватӣ; тае – на брега; нпа – о, царю; дхяте – на медитиращия; брахма – Абсолютна Истина; парамам – на Върховния; вся – на Шрӣла Всадева; амита – безкраен; теджасе – на могъщия.

О, царю, великият мъдрец Нрада на свой ред предаде Шрӣмад Бхгаватам на безкрайно могъщия Всадева, който седеше на брега на река Сарасватӣ и потънал в транса на преданото служене, медитираше върху Върховната Божествена Личност, Абсолютната Истина.

В пета глава от Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам Нрада казва на великия мъдрец Всадева:

атхо мах-бхга бхавн амогха-дк
шучи-шрав сатя-рато дхта-врата
урукрамаскхила-бандха-муктайе
самдхиннусмара тад вичеитам

„О, най-щастливи, о, благочестиви философе, славата на името ти се носи по цялата вселена. С безупречния си нрав и съвършеното си зрение ти си се съсредоточил върху Абсолютната Истина. Моля те, медитирай върху дейностите на Божествената Личност, които са несравними“.

Това показва, че в ученическата последователност на Брахма-сампрадя йога медитацията не се отхвърля. Но понеже са бхакти йогӣ, преданите не си правят труда да медитират върху безличностния Брахман; както се казва тук, те медитират върху брахма парамам, Върховния Брахман. Осъзнаването на Брахман започва с осъзнаването на безличностното сияние, и задълбочаването на тази медитация постепенно води до осъзнаване на Върховната Душа, Парамтм. А когато напредне още повече по този път, човек осъзнава Върховната Божествена Личност. Като духовен учител на Всадева, Шрӣ Нрада Муни добре познавал ученика си и затова потвърдил, че той е съсредоточен върху Абсолютната Истина, че е твърд в обетите си и т.н. Нрада посъветвал Всадева да медитира върху трансценденталните дейности на Бога. Безличностният Брахман не е способен да действа, но Божествената Личност извършва много дейности и всички те са напълно трансцендентални, без сянка дори от материални качества. Ако дейностите на Върховния Брахман бяха материални, Нрада нямаше да посъветва Всадева да медитира върху тях. А пара брахма е Бог Шрӣ Ка, както се потвърждава и в Бхагавад-гӣт. В десета глава на Бхагавад-гӣт, когато осъзнава кой всъщност е Бог Ка, Арджуна се обръща към него със следните думи:

пара брахма пара дхма
павитра парама бхавн
пуруа шшвата дивям
ди-девам аджа вибхум

хус твм ая сарве
деварир нрадас татх
асито девало вса
свая чаива бравӣи ме

В прозрението си за Бог Шрӣ Ка Арджуна обобщава цялата същност на Бхагавад-гӣт в думите: „О, Божествена Личност, Ти си Върховната Абсолютна Истина, Изначалната Личност, която притежава вечна форма, изпълнена с блаженство и знание. Това потвърждават Нрада, Асита, Девала и Всадева и, нещо повече, Ти сам заявяваш това“. (Бхагавад-гӣт, 10.12 – 13)

Когато съсредоточил ума си в медитация, Всадева изпаднал в транса на бхакти йога и видял лице в лице Върховната Личност заедно с нейната противоположност, м, заблуждаващата енергия. Както вече казахме, м (илюзията) на Бога, също е негово проявление, защото не може да съществува отделно от него. Мракът е зависим от светлината. Ако я нямаше светлината, никой нямаше да чувства нейната противоположност, мрака. Но м, илюзията, не може да влияе на Върховната Божествена Личност и стои на почтително разстояние от нея (апшраям).

Следователно съвършенството на медитацията е да бъде осъзнат Богът като личност и неговите трансцендентални дейности. Медитацията върху безличностния Брахман е свързана с огромни трудности, както се казва в Бхагавад-гӣт (12.5): клешо 'дхикатарас тем авяктсакта-четасм.

« Previous Next »