ТЕКСТ 5
са ди-дево джагат паро гуру
свадхиям стхя сискаяиката
т ндхягаччхад дшам атра саммат
прапача-нирма-видхир я бхавет
са – той; ди-дева – първият полубог; джагатм – на вселената; пара – върховен; гуру – духовен учител; свадхиям – лотосов трон; стхя – за да открие източника му; сиска – за да създаде вселенските дела; аиката – започна да мисли; тм – за това; на – не можа; адхягаччхат – да разбере; дшам – посоката; атра – там; самматм – най-правилният начин; прапача – материално; нирма – устройство; видхи – процес; я – как; бхавет – трябва да бъде.
Брахм, първият духовен учител, върховният във вселената, така и не успя да си изясни откъде израства лотосът, върху който е седнал. Размишлявайки за сътворяването на материалния свят, той откри, че не знае нито вярната посока, нито начина, по който да осъществи съзидателната си дейност.
Този стих е въведение към описанието на трансценденталната природа на формата и обителта на Бога. В началото на Шрӣмад Бхгаватам се каза, че Върховната Абсолютна Истина пребивава в обителта си, до която заблуждаващата енергия не може да се докосне. Следователно царството на Бога не е мит, а реално съществуваща, макар и принципно различна, трансцендентална сфера от планети, наречени Вайкухи. Това също ще бъде обяснено в настоящата глава.
Знанието за духовното небе, което се простира далеч отвъд пределите на материалното небе, както и за неговите атрибути, може да се постигне единствено чрез преданото служене, бхакти йога. Благодарение на бхакти йога и Брахм получил способността си да твори. Объркан, Брахмджӣ не знаел откъде да започне да твори и не можал да открие дори на кого дължи собственото си съществуване. Но с помощта на бхакти йога той постигнал цялото това знание. Чрез бхакти йога човек може да узнае Бога, а когато узнае Бога като Върховен Господар, може да узнае и всичко друго. Този, който познава Върховния, знае всичко. Така твърдят всички ведически писания. Дори първият духовен учител на вселената получил просветление по милостта на Бога – нима тогава някой може да разчита, че ще постигне съвършено знание, без да получи неговата милост? Този, който се стреми към съвършено знание, трябва да търси милостта на Бога; друг път няма. Да се търси истината със собствени усилия, е безсмислена загуба на време.