ТЕКСТ 6

В санскритската азбука съгласните се делят на две групи: спарша-вари и тлавя-вари. Буквите от ка до ма се отнасят към спарша-варите; шестнадесетата от тях е та, а двадесет и първата – па. Взети заедно, те образуват думата тапа – отречение. Отречението е красотата и богатството на брхмаите и на аскетите, отрекли се от света. Философията бхгавата утвърждава, че човек се ражда на света, за да извършва тапа, защото единствено чрез отречение той може да познае себе си. Мисията на човешкия живот е човек да познае истинската си същност, не да доставя удоволствие на сетивата си. И така, отречение, тапа, се извършвало още от самото начало на творението и първият, който започнал да извършва отречения, бил върховният духовен учител Брахм. Само този, който се подлага на тапася, може да оползотвори преимуществата на човешкия живот, а не този, който води лустросано животинско съществуване. Животните не знаят нищо друго, освен сетивните удоволствия – яденето, пиенето, веселбите и наслажденията. Но човешкото същество е родено, за да извършва тапася и така да се върне обратно вкъщи, при Бога.

Когато Брахм бил напълно объркан и се чудел как да сътвори материалните проявления във вселена, той се спуснал във водата, за да се опита да разбере това и да открие откъде израства лотосът, върху който е седнал. Тогава той чул да се произнася два пъти думата тапа. Когато поеме пътя на тапа, искреният ученик се ражда за втори път. В тази шлока особено внимание заслужава думата упшот. Тя е близка по смисъл до думата упанаяна, която означава „приближаване на ученика, който иска да поеме пътя на тапа, до духовния учител“. Следователно по този начин Брахмджӣ получил посвещение от Бог Ка, за което сам говори в книгата си Брахма сахит. В нея всяка строфа се съпровожда от рефрена говиндам ди-пуруа там аха бхаджми. И така, самият Бог Ка дал посвещение на Брахм, като му открил мантрата за Ка, така че Брахм станал ваиава, предан на Бога, още преди да създаде огромната вселена. В Брахма сахит се казва, че Брахм бил посветен в осемнадесетбуквената мантра за Ка, която приемат всички предани на Бог Ка. Ние следваме същия принцип, тъй като принадлежим към Брахм сампрадя – веригата на ученическата последователност, водеща началото си от самия Брахм и продължаваща през Нрада, Вса, Мадхва Муни, Мдхавендра Пурӣ, Ӣшвара Пурӣ и Бог Чайтаня. Един от приемниците на Бог Чайтаня в тази последователност е негова Божествена Милост Бхактисиддхнта Сарасватӣ, нашия божествен учител.

Всеки, който е получил посвещение в ученическата последователност, има възможност да постигне същия резултат, т.е. същата способност да твори. Повтарянето на същата свещена мантра е единственото убежище за безкористния и чистия предан на Бога. Тази тапася, това отречение, е достатъчно, за да може преданият на Бога да постигне пълно съвършенство, както направил Брахм.