ТЕКСТ 6
са чинтаян двй-акарам екадмбхасй
упшод двир-гадита вачо вибху
спаршеу ят оашам екавиша
никичанн нпа яд дхана виду
са – той; чинтаян – докато размишляваше така; дви – две; акарам – срички; екад – веднъж; амбхаси – във водата; упшот – чу наблизо; дви – два пъти; гадитам – произнесени; вача – думи; вибху – великият; спаршеу – в буквите спарша; ят – които; оашам – шестнадесетата; екавишам – и двадесет и първата; никичаннм – на живота в отречение; нпа – о, царю; ят – което; дханам – богатство; виду – както е известно.
Докато размишляваше така във водата, Брахмджӣ чу много близо до себе си две срички, съединени заедно, да се произнасят два пъти. Първата сричка бе шестнадесетата, а втората – двадесет и първата буква от буквите спарша. Съединени, те се превърнаха в богатството на тези, които са приели обет за отречение от света.
В санскритската азбука съгласните се делят на две групи: спарша-вари и тлавя-вари. Буквите от ка до ма се отнасят към спарша-варите; шестнадесетата от тях е та, а двадесет и първата – па. Взети заедно, те образуват думата тапа – отречение. Отречението е красотата и богатството на брхмаите и на аскетите, отрекли се от света. Философията бхгавата утвърждава, че човек се ражда на света, за да извършва тапа, защото единствено чрез отречение той може да познае себе си. Мисията на човешкия живот е човек да познае истинската си същност, не да доставя удоволствие на сетивата си. И така, отречение, тапа, се извършвало още от самото начало на творението и първият, който започнал да извършва отречения, бил върховният духовен учител Брахм. Само този, който се подлага на тапася, може да оползотвори преимуществата на човешкия живот, а не този, който води лустросано животинско съществуване. Животните не знаят нищо друго, освен сетивните удоволствия – яденето, пиенето, веселбите и наслажденията. Но човешкото същество е родено, за да извършва тапася и така да се върне обратно вкъщи, при Бога.
Когато Брахм бил напълно объркан и се чудел как да сътвори материалните проявления във вселена, той се спуснал във водата, за да се опита да разбере това и да открие откъде израства лотосът, върху който е седнал. Тогава той чул да се произнася два пъти думата тапа. Когато поеме пътя на тапа, искреният ученик се ражда за втори път. В тази шлока особено внимание заслужава думата упшот. Тя е близка по смисъл до думата упанаяна, която означава „приближаване на ученика, който иска да поеме пътя на тапа, до духовния учител“. Следователно по този начин Брахмджӣ получил посвещение от Бог Ка, за което сам говори в книгата си Брахма сахит. В нея всяка строфа се съпровожда от рефрена говиндам ди-пуруа там аха бхаджми. И така, самият Бог Ка дал посвещение на Брахм, като му открил мантрата за Ка, така че Брахм станал ваиава, предан на Бога, още преди да създаде огромната вселена. В Брахма сахит се казва, че Брахм бил посветен в осемнадесетбуквената мантра за Ка, която приемат всички предани на Бог Ка. Ние следваме същия принцип, тъй като принадлежим към Брахм сампрадя – веригата на ученическата последователност, водеща началото си от самия Брахм и продължаваща през Нрада, Вса, Мадхва Муни, Мдхавендра Пурӣ, Ӣшвара Пурӣ и Бог Чайтаня. Един от приемниците на Бог Чайтаня в тази последователност е негова Божествена Милост Бхактисиддхнта Сарасватӣ, нашия божествен учител.
Всеки, който е получил посвещение в ученическата последователност, има възможност да постигне същия резултат, т.е. същата способност да твори. Повтарянето на същата свещена мантра е единственото убежище за безкористния и чистия предан на Бога. Тази тапася, това отречение, е достатъчно, за да може преданият на Бога да постигне пълно съвършенство, както направил Брахм.